Дийн Кунц - Служители на Здрача

Доктор Дентън Буд, психолог и психиатър, беше живо доказателство, че наследниците на Фройд и Юнг нямаха всички отговори — нито едните, нито другите. Една стена в кабинета на Буд беше покрита с научни степени от най-добрите университети в страната, с награди от половин дузина професионални организации и почетни докторати от учебни заведения в четири страни. Той беше написал най-широко приетия и високо ценен учебник по обща психология на тридесетгодишна възраст и неговата позиция като един от най-знаещите експерти по специалността абнормална психология беше неоспорима. Все пак Буд, въпреки своите знания и опит, не беше без свои собствени проблеми.

Той беше дебел. Не просто приятно закръглен. Дебел. С поразително голямо наднормено тегло. Когато Чарли се срещаше с Дентън Буд („Бу“ за приятелите), той винаги се слисваше от неговите размери. Изглежда, никога не можеше да запомни, че той е толкова дебел. Буд беше висок колкото Чарли, но тежеше четиристотин фунта. Лицето му беше добра имитация на луната. Вратът му беше като стълб, а пръстите като кебапчета. Седнеше ли, той препълваше столовете.

Чарли не можеше да разбере защо Буд, който беше в състояние да открие и излекува неврози у трудно подаващи се на лечение пациенти, не можеше да се справи със своето собствено невъздържане от ядене. Това беше някаква загадка.

Но неговите необичайни размери и психологическите проблеми, лежащи в основата им, с нищо не променяха факта, че той беше един чудесен човек, добродушен, забавен и винаги готов да се засмее. Въпреки че беше петнадесет години по-възрастен от Чарли и безкрайно по-образован, те още от първата си среща станаха приятели. Един или два пъти в месеца ходеха заедно на вечеря, разменяха си подаръци и правеха усилие да поддържат тази връзка, което, понякога, изненадваше и двамата.

Бу прие Чарли и Хенри в кабинета си, който беше част от ъглов апартамент на един стъклен небостъргач в Коста Меса и настоя да им покаже своята последна старинна касичка. Той колекционираше механизирани касички с часовникови механизми, които извършваха никакво действие при пускането на монета в тях. Имаше поне две дузини на различни места в кабинета. Новата касичка беше прецизна изработка с размера на кутия за пури с овлажнител. Върху капака стояха ръчно изработени метални статуетки на двама брадати златотърсачи, разположени от двете страни на едно смешно магаре. Бу постави монета от четвърт долар в ръката на единия златотърсач и натисна някакъв бутон от едната страна на касичката. Ръката на златотърсача се повдигна нагоре, подавайки монетата на втория златотърсач, но подвижната глава на магарето се наведе и челюстите му се затвориха върху монетата, която златотърсачът изостави. Магарето повдигна отново главата си, глътна монетата и тя падна в касичката под него, докато двамата златотърсачи клатеха учудено главите си. И ето върху седлото на магарето беше Чичо Сам.

— Изработена е в 1903 година. В момента, доколкото е известно, в света има само осем действащи модела — заяви гордо Бу. — Казва се „Данъчен агент“, но аз я наричам „Няма никакво правосъдие в една магарешка вселена“.

Чарли се засмя, но Хенри изглеждаше объркан.

Те отидоха в ъгъла на помещението, където около масичка за кафе със стъклен плот бяха разположени големи удобни кресла. Креслото на Бу изскърца тихо, когато той седна на него.

Тъй като кабинетът беше на ъгъл, той имаше две външни стени, които бяха в по-голямата си част от стъкло. Поради това, че тази сграда бе загърбила другите небостъргачи в Коста Меса и бе с лице към малкото останали открити площи селскостопанска земя в тази част на окръга, навън изглеждаше, като че ли няма нищо друго, освен сиво празно пространство, състоящо се от пенещи се облаци, прозрачен воал от мъгла и дъжд, който се изливаше върху стъклените стени във вид на вертикални реки. Ефектът беше дезориентиращ. Създаваше се впечатление, като че ли кабинетът на Буд не съществуваше в този свят, а в някаква алтернативна реалност, в някакво друго измерение.

— Казваш, че става дума за Грейс Спайви ли? — попита той.

Буд се интересуваше особено много от психози на религиозна основа и беше написал една книга за психологията на култовите водачи. Грейс Спайви беше възбудила любопитството му и той възнамеряваше да включи една глава за нея в следващата си книга.

Чарли разказа на Бу за Кристин и Джоуи, за тяхната среща с Грейс в Сауд Коуст Плаца и за опитите за покушение върху тях.