Джо Гарбър: Хайка

— Господи! — ужасен възкликна Дейв, като искаше гласът му да прозвучи истерично. — Това ли е най-доброто ти предложение?

— Помисли си. Може да бъде и по-лошо.

Дейв съблече сакото си, преброи до петдесет и изохка.

— Хайде, мистър Елиът, бъди разумен. Улесни положението си.

— Не може ли… да поговорим? Ако ми кажеш какъв е проблемът…

— Бих искал, но не мога. Виж какво, мистър Елиът, спомняш ли си как беше, докато служехме в армията? Съжалявам, но сега е същото. И двамата знаем как стават тези неща и че няма друг изход. Прецени ситуацията — колкото по-дълго чакаш, толкова по-лошо става. Моля те, не утежнявай положението си.

Гласът на Рансъм беше тих, състрадателен и насърчителен.

— Но… Ами… Не можем ли да…

Дейв хвърли сакото си в коридора. Градушка от безшумни куршуми го разкъса на ивици, докато още летеше във въздуха.

Дейв се усмихна, като преброи наум колко пъти бе стрелял Рансъм. Вътрешният му глас, неговият ангел — пазител, му се присмя: Нали се сещаш, че това означава война…

Навремето Дейв не мразеше войната. По-скоро я харесваше — поне, докато започна да разбира в какво го превръща.

Особено му се нравеше, когато противникът беше добър. Колкото по-добър беше, толкова по-голямо удоволствие му доставяше. Имаше нещо във факта да знаеш, че противникът ти е неотстъпчив и хитър професионалист, което превръщаше войната в… развлечение.

— Рансъм, това беше адски недружелюбна постъпка.

— Разбирам, мистър Елиът, но се опитай да прецениш положението от моята гледна точка. Аз само искам да си свърша работата.

В гласа му не прозвуча никакво извинение.

Сърцето на Дейвид биеше с все сила. Той започна да диша дълбоко, като се подготвяше за онова, което щеше да направи. Настройте се психически! Това им повтаряше Джек Мамбата, преди да започнеха да летят куршумите.

— Мислех, че сме другари по оръжие.

— Искам да знаеш, че бях искрен по този въпрос, мистър Елиът.

Мускулите на Дейв трепнаха. Лицето му се зачерви в очакване.

— Нали съзнаваш, че повече няма да ти вярвам.

— Уважавам решението ти.

Сега…

Звукът беше съвсем тих. Едно леко изщракване, когато Рансъм извади празния пълнител от пистолета си.

Дейв се облегна на лоста на алармата, като го използва да се изправи на крака. Сирените се включиха и изпълниха коридора с пронизителния си вой. Дейв изскочи от нишата и се втурна стремглаво натам, където, ако боговете му се усмихнеха, бе клекнал Джон Рансъм с празния пистолет.

Рансъм се бе проснал на пода на рецепцията. Под брадичката му лежеше празният пълнител. Той се претърколи настрана и се опита да зареди оръжието си. Докато профучаваше покрай него, Дейв видя разгневената му физиономия. Рансъм знаеше, че го бе надхитрил.

Е, благодаря, мистър Рансъм. Много мило от твоя страна, че лежеше в тази поза — отлична за стрелба, но малко неудобна за бързо придвижване.

Рансъм легна по гръб и вдигна ръце, за да се предпази. Дейв беше на пет крачки от него. Рансъм се сви и започна да се изправя на крака.

Дейв беше толкова близо. Трябваше да използва пистолета на Бърни, ала не искаше да го прави, освен ако не се налагаше.

Единственото нещо, както го учеха инструкторите във Форт Браг, беше никога да не рита противника си, когато поведат ръкопашен бой. Забравете всичко, което сте видели, чули или чели за карате, джудо и кунгфу. Зарежете Батман и Брус Лий. Това са холивудски измишльотини. В истинския живот има двайсетина различни неща, които врагът може да ви направи, когато вдигнете крак, и деветнайсет от тях са смъртоносни. Никога не ритайте!

Дейв ритна Рансъм в лицето.

В една и съща академия, така ли, мистър Рансъм? Щом е така, не очакваше ритник, нали?

Петата на Дейв го уцели точно по лявата скула. Главата на Рансъм отхвръкна назад и той се простря по гръб. Дейв сви десния си лакът, хвърли се към него и го удари с всичка сила в слънчевия сплит. Лицето на Рансъм пребледня. Дейв дръпна ръка, изопна длан и се приготви да му нанесе смъртоносен удар в челюстта.

Ала не го направи. Лицето на Рансъм се отпусна и очите му се затвориха.

Дейв го хвана за гърлото. Рансъм не помръдна. Надигна клепача му. Виждаше се само бялото на окото. Повечето хора могат да избелват очи. Един обучен човек може убедително да се престори на изпаднал в безсъзнание. Дейв размаха пръст пред окото на Рансъм. Никаква реакция. Никой не може да симулира такова състояние. Рансъм беше припаднал.