Джо Гарбър - Хайка

— Не, имам предвид зад теб.

Грег, който бе извил ръката на Мардж, погледна през рамо.

Дейвид Елиът му се усмихваше, макар и не дружелюбно.

Дейв ритна Грег, после се увери, че сладострастникът е загубил съзнание.

Разтърси китката си, опитвайки се да прогони болката. Кокалчетата на лявата му ръка бяха ожулени и от раната бликнаха няколко капчици кръв.

Ръката ти не е добре. Освен всичко останало ще развиеш и гангрена.

Дейв погледна за последен път изпадналия в несвяст Грег и вдигна очи към Мардж. Първата му мисъл беше, че тя има страхотни скули, а втората — че ще започне да вика.

— Здрасти, аз съм Дейвид Елиът и имам лош ден — избръщолеви той.

Четвъртитите привлекателни челюсти на Мардж се отпуснаха. Изумруденозелените й като водите на планинско езеро очи се ококориха зад големите правоъгълни очила с червени рамки. Тя отвори и затвори уста два пъти, без да издаде звук.

Кажи й нещо смешно. Дръж се хлапашки и леко огорчен.

— Как вониш — рече Мардж и сбърчи нос.

Дейв хареса гримасата.

— Всъщност днес е най-лошият ден в живота ми. Слушай, Мардж, ако продължаваш да отстъпваш назад, ще се блъснеш в стената. Аз ще се отместя от вратата. Така че, ако искаш да се измъкнеш, ще те разбера.

Мардж сви устни и го погледна изпитателно.

— Нима?

— Да, наистина.

Тя беше привлекателна жена. Грег имаше вкус. Може би твърде нисичка — метър петдесет и пет, но с хубаво тяло. Черни коси, блестящи като лъскав въглен. Около двайсет и пет годишна. Закачливи очи и устни, създадени за усмивка. Готин еврейски нос, който беше едновременно симпатичен и…

Зарежи тая работа, приятелю. Стига й един навлек за днес.

Мардж стоеше с гръб към стената, приковала поглед в Дейв. Започна да се прокрадва сантиметър по сантиметър, докато стигна до вратата. Сложи ръка на дръжката и отново проговори:

— Мисля, че трябва да ти благодаря. Заради онзи мърльо.

— Моля.

Дейв погледна мръсната си риза.

Мардж вирна глава и сложи ръце на кръста.

— Само това ли ще кажеш?

— Смятам, че е достатъчно.

— Изникваш от пода като някакво същество от романите на Стивън Кинг, поваляш с удар от кунгфу онзи женкар, а после се правиш на две и половина.

Време е за хлапашката усмивка. Хайде, приятелю, спечели доверието й.

Дейв въздъхна и наведе глава.

— Стори ми се, че се нуждаеш от помощ…

Сетне я погледна и се ухили.

— Пък и… Трябваше да направя нещо… Знам ли… Да се поразвеселя и да докажа, че съм свестен тип. Цапардосах го както заради теб, така и заради себе си.

— Какво? — изръмжа тя. — Винаги ли решаваш проблемите с личността си, като удряш хората?

— Не бих казал. До днес не съм имал проблеми с личността си.

Тя го изучаваше с поглед. Правеше го по циничен начин и подробно — от главата до петите. Дейв подозираше, че Мардж се опитва да прецени как изглежда под пласта мръсотия.

— Неприятности ли имаш? — попита накрая тя.

— Меко казано — отново въздъхна той.

Мардж отново сложи ръце на кръста си, изду бузи и килна глава. Това му се стори възхитително.

— Добре тогава. Знам, че ще съжалявам, но нищо. Предполагам, че ти дължа нещо заради…

Тя посочи презрително към проснатото тяло на Грег.

— Мардж, наистина се нуждая от помощта ти. Искам да те помоля за нещо, но не бива да се чувстваш задължена да го правиш.

— Добре, мистър…

— Дейв Елиът.

— И така, мистър Дейв Елиът, имаш пет минути. Да чуем какво имаш да казваш.

Тя потропваше с крак и хапеше устни. Накрая попита:

— И мислиш, че трябва да ти повярвам ли?

Дейв сви рамене.

— На стената има телефон. Обади се в „Сентерекс“. Вътрешният ми номер е 4412, а секретарката ми се казва Джоу Кортнър. Нейният номер е 4411. Кажи, че си помощничката на зъболекаря ми и че се обаждаш, за да промениш часа, който ми е определен за утре. Името на зъболекаря ми е Швебер. Провери какво ще стане.

Мардж се обади и обясни:

— Добър ден. Аз съм Мардж от кабинета на доктор Швебер. Мистър Елиът има час за утре, но се налага да направим промяна.

После млъкна и се заслуша в отговора.

— Аха. Имате ли представа кога ще дойде на работа?

Отново настъпи мълчание.

— Да, след няколко седмици. Ами, тогава ще го потърся в средата на идния месец. Благодаря. Приятен ден.

Мардж остави слушалката и каза:

— Отсъстваш от града. Някакъв спешен случай в семейството. Никой не знае колко време няма да си на работа.

— А сега се обади на брат ми. Ако има спешен случай в семейството, и той трябва да е в Индиана. Кажи, че го търсиш от името на адвоката ми, Хари Холиуел, и трябва да говорите за анулирането на фондацията, която основах.