Джо Гарбър - Хайка

Макар че не сънува лук, Дейв се събуди с мисълта за него. Или по-точно за най-горната люспа — Бърни Лийвай.

Хората като Рансъм не изпращат такива като Бърни да им вършат мръсната работа. Вършат си я сами. Затова им плащат. Сигурно Рансъм го е убедил по някакъв начин. Спорили са ожесточено. Бърни Лийвай е упорит човек. Реши ли, че нещо е правилно, трудно отстъпва.

Това е само част от отговора.

Другата част се съдържа в думите му: „Бърни Лийвай се самообвинява и Бог няма да му прости.“

Е, и какво от това?

Бърни мисли, че има някаква вина задето Рансъм иска да ме убие. Ако смята, че носи отговорност за целия този кошмар, тогава е убеден, че трябва да ме убие. Нещо повече, приема го за свое задължение. Бърни е служил в морската пехота. Semper Fidelis. 1 1 Винаги верен (лат.) — Б.пр. Винаги е държал да изпълнява дълга си.

Мислиш, че зад цялата история стои Бърни?

Може би не. Вероятно той също е жертва като мен. Предполагам, че е така. Имал е избор — или Рансъм да ме пречука, или той сам да ме застреля. Когато влезе в кабинета ми, Бърни измънка, заеквайки, че нямал друг избор. Това искаше да каже. Мислеше, че е длъжен да го направи. Аз трябваше да бъда убит заради грешка, която той е допуснал. Именно Бърни, а не някой непознат трябваше да натисне спусъка.

Мил жест!

Благороден, бих казал. Бърни е поел вината върху себе си. Съвестта му го е продиктувала.

Тогава в каква каша се е забъркал Бърни и по какъв начин си замесен ти?

Не знам. Нямам представа.

Сигурен, ли си, че не си станал свидетел на някакъв мафиотски удар или нещо подобно?

Какво ли съм видял, чул, или знам?

Някой ходеше над главата му, по пода на компютърната зала.

— Вече е три и половина — извика мъжки тенор. — Шефът иска всички да отидем в залата за съвещания.

— Сигурно ще ни намалява заплатите — въздъхна някой.

— Да — добави друг, — за да компенсира за нарастващото бреме от премиите за управата.

— Вижте какво — обади се пак тенорът. — Знам, че тук е трудно, но все пак не сме безработни.

— Е, поне до три и половина.

Тенорът не обърна внимание на шегата и продължи:

— Шефът каза, че има един час работа с теб. Имаме ли да вършим нещо?

— Сега не, но в четири часа ще получа по факса сметките, по които има да се събират пари.

— Добре, Мардж, и без това ти се занимаваш с тези въпроси. Не идвай на съвещанието. Пък и аз ще се навъртам наоколо, ако ти потрябва помощ. Пътувам във влака заедно с шефа. Тогава ще ми разкаже за какво са говорили. Но всички останали да отиват. Знаете, че шефът не обича да закъсняваме.

По пода затракаха токове. Вратата се отвори и затвори. За миг всичко утихна. Сетне към мястото, където се криеше Дейв, се приближиха стъпки — леки и потракващи. Обувките на жената на име Мардж. Тя спря точно над главата му.

— Виж какво, Грег, от седем месеца се справям сама. Не е необходимо да стоиш тук. Защо не отидеш на съвещанието. Шефът ще се зарадва.

— Ами… Мардж, всъщност не останах, за да ти помагам.

— Нима? — леко повиши тон жената.

— Да. Ами… Въпросът е там, че… Виж какво, казвал съм ти го и преди. Ти си хубаво момиче. Мисля, че и аз не изглеждам зле.

— Не си падам по мъже, които имат съпруга и дете.

— Казах ти, че приключих с това. Искаш ли доказателства? Добре. Ще ти покажа сметките от адвоката.

— Не, благодаря.

— Само искам да излизаме от време на време. Да се поотпуснем и да се позабавляваме. Да пийнем, да хапнем нещо вкусно. Може би да отидем на кино. Да се опознаем. Какво лошо има в това? Защо дори не помислиш по въпроса?

— Грег, мислила съм, при това дълго.

— Добре. Знаех, че…

— И отговорът е не.

— Какво? Защо?

— Няма да ти обяснявам, Грег.

— Ти не ме приемаш сериозно, Мардж. Слушай, много държа на теб. Намеренията ми са сериозни. Няма да… Хей! Не си тръгвай!

Чу се боричкане и Мардж извика:

— Пусни ме, Грег. Веднага!

— Няма, докато не седнеш. И не ме изслушаш. С кого мислиш, че имаш работа, Мардж? Аз съм ти началник. Забрави ли това? Аз пиша характеристиката ти и решавам каква заплата да получаваш. Миналия месец те зачеркнах от списъка на съкратените.

— Какво? Грег…

— Не е лесно да се намери хубава работа.

— Чакай, Грег. Има някакво…

— Особено ако имаш черно петно в биографията си. От друга страна, Мардж, ако останеш в „Америкън Интердайн“, може дори да те повишат, ако изиграеш правилно картите си.

— Има някой…

— Зарежи го, Мардж! Отдай се на любимия си.