Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Там, където допреди миг стоял единият фараон, лежала кукла, а до нея се свивал и треперел съсухрен старец!

Можете да намерите тази история, заедно с изчерпателното описание на съдебния процес, който последвал, в един папирус от онази епоха; мисля, че сега се съхранява в музея в Торино. Описани са и мъченията, на които бил подложен магьосникът, преди да го изгорят. Няма никакво съмнение, че този процес се е провел, папирусът е автентичен. Но какво стои в действителност зад всичко това? Нещо се е случило — но какво е било то? Дали тази история е просто още едно документирано суеверие, или наистина има връзка с тъмното знание?

— Вие самият видяхте плодовете на това тъмно знание. Още ли не сте убеден в съществуването му? — попита Рикори.

Не отговорих, а продължих да разказвам:

— Връвта с възлите — „стълбата на вещицата“. И тя е много древна. Най-старият документ от правосъдието на франките, Салическата правда, съставен в писмения вид, който познаваме, преди около хиляда и петстотин години, постановява сурови наказания за онези, които връзвали Възела на вещицата…

— La ghirlanda della strega 8 8 Гирляндата на вещицата (итал.). — Б.пр. — изстена Рикори. — Ах, колко добре познаваме това прокълнато нещо в моята страна… и колко черна мъка ни е донесло!

Забелязах, че по бледото му лице се изписа уплаха и пръстите му машинално се свиха в юмруци. Побързах да го успокоя:

— Ама, Рикори, вие не разбирате ли, че аз ви разправям само легенди? Чист фолклор. Лишени от всякаква сериозна основа и непотвърдени от научно доказани факти.

Той блъсна стола си назад, надигна се и ме изгледа с изумление. После проговори с усилие:

— И вие все още продължавате да твърдите, че дяволското магьосничество, което се разигра пред очите ни, може да бъде обяснено от вашата наука?

Размърдах се неспокойно.

— Не съм казал точно това, Рикори. Просто твърдя, че мадам Мандилип беше изключителна хипнотизаторка и убийца — майсторка на илюзионизма…

Стиснал с ръце ръба на масата, той ме прекъсна:

— Нима смятате, че нейните кукли… бяха фокуснически трик?

— Вие сам се убедихте колко реалистична беше онази имитация на красиво женско тяло — отговорих уклончиво. — И въпреки това всички видяхме как фалшивото тяло се стопи в пламъците под действието на истинската реалност на огъня. То изглеждаше така правдоподобно, както и куклите, Рикори…

Той отново ме прекъсна:

— А ръката, която ме прободе в сърцето… Ами куклата, която уби Гилмор… куклата, която заколи Брейл… благословената кукла, която промуши вещицата! И тях ли ще наречете илюзия?

Отговорих му малко сърдито, защото пак ме налегна стария ми скептицизъм:

— Възможно е, подчинявайки се на постхипнотичната команда на майсторката на кукли, вие самият да сте забил кинжала като игла за дамска шапка в собственото си сърце! Възможно е, подчинявайки се на подобна команда, не знам кога, къде и как дадена, сестрата на Питърс собственоръчно да е убила съпруга си. Полилеят се стовари върху Брейл, когато аз бях несъмнено под влиянието на същата тази постхипноза — вероятно парче стъкло е срязало сънната му артерия. А колкото до смъртта на самата майсторка на кукли, причинена явно от ръцете на куклата Уолтърс — ами, напълно възможно е да се е случило така, че ненормалният ум на мадам Мандилип да е бил обзет от същите илюзии, които тя внушаваше в съзнанието на другите. Майсторката на кукли беше луд гений. Ръководеше я болезненият импулс да се обкръжава с подобията на хората, които беше затрила с помощта на мехлема. Маргарита дьо Валоа, наварската кралица, винаги е носела със себе си балсамираните сърца на над десетина свои любовници, които били загинали заради нея. Не ги е убивала лично, но е знаела, че именно тя е причината за тяхната смърт и е била абсолютно уверена в това, сякаш ги била удушила със собствените си ръце. Психологическият принцип при колекцията от сърца на кралица Маргарита и колекцията от кукли на мадам Мандилип е един и същ.

Вместо да си седне, Рикори повтори отново със същия напрегнат глас:

— Аз ви попитах дали наричате илюзия гибелта на вещицата.

— Рикори, изпитвам неудобство като ме гледате така… Отговарям на въпроса ви. В собственото си съзнание тя е ставала от време на време жертва на илюзиите, които е внушавала в мозъка на другите хора. Понякога даже самата тя е смятала, че куклите са живи. Възможно е в този странен ум да е възникнала омраза към куклата Уолтърс. И накрая, под влияние на раздразнението от нашето нападение, тази омраза да е рефлектирала върху нея. Точно това си мислех преди малко, когато ви казах, че прави впечатление, как тъмното знание се обръща срещу онези, които го притежават. Тя е измъчвала куклата; очаквала е куклата да си отмъсти, ако и падне сгода. Толкова силно е било това вярване, или очакване, че когато е настъпил удобният момент, тя го е осъществила като в антична драма. Нейната мисъл се е превърнала в действие! Майсторката на кукли, подобно на вас, вероятно сама е забила кинжала в собственото си гърло…