Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Знаете, че нямаше — отговори Брейл.

— Точно така. Тогава, с изключение на проблематичното светещо кръвно телце, отсъстват каквито и да е доказателства за начина на убийството. Ето защо, по точка първа не разполагаме с нищо съществено, върху което да базираме хипотезата за убийство. Да разгледаме точка втора — възможността за извършване на убийството. Налице са дама със съмнителна репутация, рекетьор, уважавана стара мома, зидар, единадесетгодишна ученичка, банкер, гимнастик и цирков артист. Разноцветно и нелепо съчетание от хора. Доколкото ни е известно, те не са имали помежду си нищо общо, с изключение на Питърс и споменатата вече Дарнли. Как е успял някой, който е имал възможността да се добере достатъчно близко до Питърс, за да го убие, да се докопа също така лесно до Рут Бейли, уважаваната възрастна госпожица от службата за социална помощ? Как е могъл някой, който е намерил начин да установи контакт с банкера Маршал, да види сметката на акробата Стандиш? И така нататък — схващате ли трудността? Да се приложи методът на престъплението, който е предизвикал смъртните случаи — ако това наистина са били убийства — не е проста работа. Между жертвите би трябвало да има някакъв физически досег, все пак! Съгласни ли сте с мен?

— Донякъде.

— Ако всички те бяха обитатели на един и същи квартал, бихме могли да допуснем, че е напълно вероятно да са попаднали в обсега на хипотетичния убиец. Но те не са живели в един квартал…

— Моля да ме извините, доктор Лоуел — прекъсна ме Рикори, — но да предположим, че те са имали някакъв общ интерес, който ги е вкарал в този обсег.

— А какъв би могъл да е този общ интерес у една толкова разнородна група?

— Той е посочен ясно в сведенията, прокрадна се и в думите на Маккан.

— Какво имате предвид, Рикори?

— Децата — отговори италианецът.

Брейл кимна:

— И аз го забелязах.

— Спомнете си писмата — продължи Рикори. — Госпожица Бейли е описана като милосърдна и обожаваща децата. Проявите на нейното милосърдие са се осъществявали съответно под формата на помощи за тях. Банкерът Маршал се е интересувал от общественото осигуряване на малолетните. Зидарят, гимнастикът и изпълнителят на трапец са имали деца. Анита е била дете. Питърс и онази Дарнли са били, както се изрази Маккан, „луди“ по дъщеричката на Моли.

— Но ако техните случаи са убийства, то те навярно са извършени от едно и също лице. Абсолютно неправдоподобно изглежда тези осем души да са се интересували конкретно от едно бебе, дете или група деца, с които да са били свързани.

— Така е — каза Брейл. — Но е напълно възможно всички те да са се интересували от нещо специално, нещо особено, което би било от полза или би зарадвало децата, на които всеки от тях се е посветил. И този особен предмет е можел да се намери само на едно място. Ако това място съществува, тогава то непременно трябва да бъде открито.

— Сигурно си заслужава — казах аз. — И въпреки това на мен ми се струва, че работата е по-проста. Възможно е домовете на умрелите да са били посещавани от един и същ човек. Убиецът например би могъл да е радиотехник. Или водопроводчик. Или боклукчия, електротехник, застрахователен агент и така нататък, и така нататък.

Брейл сви неопределено рамене. Рикори не отговори — беше потънал в собствените си размишления и като че ли не ме чуваше.

— Рикори, моля ви, слушайте за какво говорим — натъртих аз. — Значи стигнахме до следното положение. Начин на извършване на убийството — ако наистина се касае за убийство — неизвестен. Възможност за извършване на убийството — трябва да се открие лице, чийто бизнес, професия или каквото й да е занимание да е било предмет на интерес за всеки от осемте и което те да са посетили или то да е посетило тях; въпросният бизнес вероятно е свързан по някакъв начин с бебета или по-големи деца. А сега за мотива. Отмъщение, извличане на облага, любов, омраза, ревност, самозащита? Май нищо не подхожда, защото отново се изправяме пред преградата на различния социален статут на жертвите.

— А какво бихте казали за евентуално удовлетворяване на нечия склонност към насилие и смърт? Не бихте ли нарекли това мотив? — попита кой знае защо Брейл.

Рикори се понадигна от стола си и го изгледа с любопитство, после отново се отпусна, но забелязах, че сега вече целият беше зрение и слух.

— Тъкмо се канех да поставя на обсъждане възможността за съществуването на лице с мания да убива — подметнах недоволно.