Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Беше явно, че смъртта на Хортенс Дарнли се дължи на същата причина или причинител, както и всички останали случаи. Но това, което ми направи впечатление бе, че нейният апартамент е на един хвърлей с камък от адреса на Питърс, който ми беше дал Рикори. Освен това, според доктор Й. и Мартин принадлежеше към техния свят. Ето тук, между тези два случая като че ли имаше връзка, която отсъстваше между другите. Взех твърдо решение да посетя Рикори и да му разкрия всички факти, с които разполагам, така че, ако е възможно, да го привлека на помощ.

Разследването ми отне около две седмици. През това време опознах Рикори. От една страна, той ме заинтересува изключително в качеството си на типичен продукт на днешните обществени условия, а от друга, ми хареса, независимо от репутацията си. Беше забележително ерудиран, високо интелигентен и без никакви скрупули, дискретен и суеверен. В по-стари времена вероятно би бил капитан на кондотиерите — ум и шпага под наем. Чудех се какво ли са представлявали прадедите му. Посети ме няколко пъти след смъртта на Питърс и още повече ми се понрави. При тези гостувания го охраняваше мъжът със стиснатите устни, който беше пазил до болничния прозорец. Научих, че се казва Маккан. Той беше най-довереният телохранител на Рикори и очевидно беше напълно предан на белокосия си шеф. Освен това имаше интересен характер и гледаше на мен с добро око. Провлаченият му говор показваше, че е южняк. Той самият каза, че бил „крадец на добитък из цяла Аризона“, а след това станал „твърде известен по границата на щата“.

— Аз съм на твоя страна, докторе — заяви Маккан. — Много добре влияеш на шефа. Ей-така, просто го разсейваш да не мисли само за бизнеса. И кат’ дойда тук, мога да си извадя ръцете от джобовете. Само ми кажи, ако някой някога се опита да ти прави мръсно. Веднага ще поискам от шефа свободен ден.

После добави простичко, че може „да надупчи с шест куршума двадесет и петцентова монета от тридесет метра“.

Не разбрах дали се шегуваше или говореше сериозно. Във всеки случай Рикори никога не излизаше без него и на мен едва сега ми стана ясно колко много е държал на Питърс, щом беше оставил именно Маккан да го пази.

Свързах се с Рикори и го поканих на вечеря заедно с Брейл у дома. Той пристигна в седем часа и каза на шофьора си да дойде отново в десет. Седнахме на масата и Маккан, както обикновено, застана на стража в коридора за радост на моите две нощни медицински сестри — към дома си имам малка частна клиника. Престори се пред тях на въоръжен бандит от игралните филми.

След като се навечеряхме освободих иконома и преминахме към деловата част на срещата. Разправих на Рикори за въпросника и отбелязах, че благодарение на него съм открил седем случая, подобни на този на Питърс.

— Спокойно можете да се отърсите от подозрението, че смъртта на Питърс е свързана с вас, Рикори — казах му аз. — С едно вероятно изключение, никое от седемте умрели лица не принадлежи към това, което наричате „моя свят“. А ако единственото изключение наистина има отношение към вашата сфера, това с нищо не променя констатацията ми, че вие не сте замесен по никакъв начин. Да сте познавали или пък да сте чували за жена на име Хортенс Дарнли?

Той поклати отрицателно глава.

— Тя е живяла — продължих аз — практически точно срещу адреса на Питърс, който ми дадохте.

— Но Питърс никога не е живял на този адрес — усмихна се той полуизвинително. — Нали ме разбирате, тогава не ви познавах така добре, както сега.

Признавам си, че това донякъде ме смути.

— Е — продължих аз, — в такъв случай познавате ли някой си Мартин?

— Да — отговори той. — Всъщност познавам няколко души с името Мартин. Можете ли да ми опишете този, когото имате предвид? Или да ми кажете малкото му име?

— Джеймс — отговорих аз.

Рикори отново поклати глава и сбърчи чело.

— Може би Маккан го познава — каза той след известно мълчание. — Бихте ли го повикали, доктор Лоуел?

Позвъних на прислужника и го пратих да доведе бодигарда.

— Маккан — обърна се към него Рикори, — известна ли ти е жена на име Хортенс Дарнли?

— Разбира се — отговори той. — Една русокоса хубавица, момичето на „Бъч“ Мартин. Той я прибра от „Ванити“.

— Питърс познаваше ли я? — попитах аз.

— Ами да, има си хас! Тя е приятелка на Моли — шефе, нали се сещаш, по-малката сестра на Питърс. Моли напусна „Фолис“ преди три години, а той се запозна с Хорти у тях. Хорти и нашият бяха луди по детенцето на Моли. Но Том никога не се е свалял с нея, ако намекваш за това. Сам ми го е казвал.