Кен Фолет - Опасно богатство

Мики разбра, че все още не е решила как да постъпи.

Постави ръка на пристегнатия й от корсета кръст и нежно я придърпа към себе си. Тя не се противопостави, но на лицето й все още бе изписано същото изражение: продължаваше да мисли.

А после лицата им се озоваха почти едно до друго; гърдите й се опряха в реверите на палтото му.

Мики промълви:

— Не мога да живея без теб, скъпа Огъста!

Усещаше как тялото й трепери под пръстите му. С пресекващ глас тя каза:

— Достатъчно съм възрастна, за да ти бъда майка!

Той докосна с устни бузата й и прошепна в ухото й:

— Обаче не си ми майка. — После снижи глас още повече: — Ти си най-привлекателната жена, която някога съм срещал. Копнях за теб през всичките тези години, и ти го знаеш. Сега… — Плъзна длан нагоре, към гърдите й. — Сега едва удържам ръцете си! Огъста… — Мики замълча.

— Какво? — попита тя.

Почти я бе спечелил, но все пак — не съвсем. Трябваше да изиграе и последната си карта.

— Сега, когато вече не съм посланик, мога да се разведа с Рейчъл.

— Какво искаш да кажеш?

И тогава той прошепна в ухото й:

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Да! — отговори тя.

А Мики я целуна.

Ейприл Тилзли нахлу в кабинета на Мейзи в женската болница, облечена великолепно в алена коприна и лисичи кожи. Със себе си носеше вестник и още от вратата подвикна:

— Знаеш ли какво е станало?

Мейзи се изправи.

— Ейприл! Какво има, за бога?

— Мики Миранда е застрелял Тонио Силва!

Мейзи знаеше кой е Мики, но й отне известно време да си припомни, че Тонио бе част от тълпата момчета около Соли и Хю, когато бяха млади. В онези години той бе истински комарджия; Ейприл пък много го харесваше, докато не откри, че е изгубил и малкото си пари на комар.

— Мики го е застрелял ли? — удиви се тя. — Мъртъв ли е?

— Да. Пише го в следобедния вестник.

— Чудно, защо го е направил?

— Не казват. Но пък има нещо друго… — Ейприл се поколеба. — Седни, Мейзи.

— Защо? Кажи ми!

— Пишеше още, че полицията иска да го разпита за още три убийства — на Питър Мидълтън, Сет Пиластър и… Соломон Грийнборн.

Мейзи тежко се отпусна на стола си.

— Соли! — продума само. Прималя й. — Мики е убил Соли? Ох, бедничкия Соли! — След това затвори очи и зарови лице в дланите си.

— Трябва ти глътка бренди — заяви Ейприл. — Къде го държиш?

— Тук нямам — обясни Мейзи, после се постара да си възвърне равновесието. — Покажи ми вестника.

Ейприл й го подаде.

Мейзи прочете първата колонка. В нея се казваше, че полицията преследва бившия посланик на Кордоба, Мигел Миранда, за да го разпита във връзка с убийството на Антонио Силва.

— Бедният Тонио! — подхвърли Ейприл. — Той бе един от най-приятните мъже, за които съм си отваряла краката.

Мейзи продължи да чете. Полицията искаше да разпита Миранда и за смъртта на Питър Мидълтън в училище „Уиндфийлд“ през 1866 г.; за тази на Сет Пиластър, старши партньор в банка „Пиластър“ през 1873 г.; както и на Соломон Грийнборн, блъснат от носеща се с висока скорост карета на уличка близо до „Пикадили“ през юли 1879 г.

— Ами Сет Пиластър — това чичото на Хю Сет ли е? — развълнувано продължи Мейзи. — Че защо му е било да убива всички тези хора?

— Вестниците никога не споменават онова, което те интересува в действителност — отбеляза Ейприл.

Когато прочете третия абзац, Мейзи отново скочи на крака. Убийството бе станало в североизточен Лондон, близо до Уолтъмстоу, в селце, наречено Чингфорд. Сърцето й прескочи един удар.

— Чингфорд! — ахна тя.

— Никога не съм чувала за него…

— Там живее Хю!

— Хю Пиластър? Ти още… още ли не си го забравила?

— Той сигурно е бил въвлечен в това, не разбираш ли? Няма начин да е просто съвпадение! О, божичко — надявам се да е добре!

— Предполагам, че в пресата щяха да споменат нещо, ако беше ранен.

— Станало е само преди няколко часа. Може би още не са научили.

Мейзи не можеше да търпи повече тази неизвестност.

— Трябва да разбера дали е добре — заяви тя.

— Как?

Мейзи си сложи шапката и забоде иглата на нея.

— Ще отида до дома му.

— На жена му никак няма да й хареса.

— Жена му е paskudniak.

Ейприл се разсмя.

— Какво значи това?

— „Торба с лайна“.

Мейзи се облече, Ейприл също се изправи.

— Каретата ми е отвън. Ще те откарам до гарата.

Едва когато се качиха в каретата на Ейприл осъзнаха, че никоя от тях няма представа от коя точно гара могат да вземат влака до Чингфорд. За щастие кочияшът, който работеше и като портиер в публичния дом „При Нели“, знаеше и ги откара до железопътна станция „Ливърпул стрийт“.