Кен Фолет - Опасно богатство

Това изясняваше нещата. Едуард бе отговорен за всичко. Измама нямаше, нито пък начин да си върнат парите. Цялата сделка бе напълно законна. Хю бе смаян — и ужасно ядосан.

— Добре, Оливър, можеш да си вървиш — освободи той чиновника.

Оливър обаче не помръдна.

— Надявам се това да означава, че върху мен не пада никакво подозрение, господин Хю.

Хю не бе съвсем убеден, че Оливър е напълно невинен, но нямаше избор.

— Нямаш никаква вина за нещата, които си сторил по нареждане на господин Едуард.

— Благодаря ви, сър — каза Оливър и излезе.

Хю изгледа партньорите си.

— Едуард е постъпил в разрез с общото ни решение — обобщи той горчиво. — Без знанието ни е променил условията на емисията. А това струва на банката един милион и четиристотин хиляди лири.

Самюъл се отпусна тежко на стола си и промълви:

— Какъв ужас!

Сър Хари и майор Хартшорн само зяпаха озадачено.

— Разорени ли сме? — попита Уилям.

Хю осъзна, че въпросът е отправен към него. И така, разорени ли бяха? Това бе немислимо! Известно време той прехвърля ситуацията в ума си.

— Технически погледнато, не сме — отговори накрая. — Резервите ни от пари в брой са намалели с един милион и четиристотин хиляди лири. Облигациите се явяват от другата страна на балансовия ни отчет, като стойността им е почти същата като продажната им цена. Следователно активите ни се покриват с пасивите — и банката е платежоспособна.

— Стига цената им да не спадне — добави Самюъл.

— Именно. Ако нещо предизвика срив в южноамериканските облигации, ще се окажем в много затруднено положение.

Когато си помисли, че могъщата банка „Пиластър“ всъщност е толкова слаба, още повече се ядоса на Едуард.

— Можем ли да го запазим в тайна? — попита сър Хари.

— Едва ли — отвърна Хю. — Боя се, че дори не направих опит да го крия, докато бях в помещението на старшите чиновници. До момента новината вероятно е обиколила сградата, а след края на обедната почивка и всички в Сити ще знаят.

Джонас Мълбъри се намеси с един практически въпрос:

— А как е положението с ликвидността ни, господин Хю? Преди края на седмицата ще ни е необходим голям депозит, за да посрещнем рутинните тегления. Не можем да продаваме от облигациите на пристанището — така бихме понижили цената им.

Това бе важно. Известно време Хю притеснено обмисля проблема, после каза:

— Ще взема един милион на заем от Колониалната банка. Старият Кънлиф ще го запази в тайна. Това би трябвало да свърши работа, докато се оправим. — Изгледа останалите един по един. — Добре, разрешихме настоящия спешен случай. От друга страна, банката е опасно нестабилна и слаба. В средносрочен план трябва да се справим с този проблем — и то възможно най-бързо.

— А какво ще стане с Едуард? — поинтересува се Уилям.

Хю знаеше чудесно какво трябва да направи Едуард: да напусне. Само че искаше някой друг да произнесе думите на глас, затова запази мълчание.

Най-накрая Самюъл каза:

— Едуард трябва да напусне банката. Никой от нас не би могъл отново да му има доверие.

— Да, но може да изтегли капитала си — отбеляза Уилям.

— Няма как да стане — намеси се Хю. — Нямаме толкова пари в брой. Тази заплаха вече е неефективна.

— Разбира се! — сети се и Уилям. — Не бях помислил за това.

— А кой в такъв случай ще бъде старши партньор? — попита сър Хари.

Последва няколкосекундно мълчание, нарушено от Самюъл:

— О, за бога! Какво има тук за умуване? Кой разкри измамата на Едуард? Кой пое управлението и овладя кризата? Към кого се обръщате за мнение и наставления? През последния час всички решения бяха взимани от един-единствен човек. Останалите само задавахте въпроси и се пулехте безпомощно. Много добре знаете кой трябва да е новият старши партньор!

Хю се оказа неподготвен. До този момент умът му бе зает с проблемите, които застрашаваха банката, и изобщо не се бе замислял за собственото си положение. Веднага обаче осъзна, че Самюъл е прав. Останалите — кой в по-голяма, кой в по-малка степен — не бяха допринесли с нищо за разрешаване на ситуацията. От мига, в който бе забелязал несъответствието в седмичния доклад, се бе държал и бе действал като старши партньор. Освен това бе сигурен, че само той може да управлява банката така, че тя да се измъкне от кризата.

Бавно започна да проумява, че е на път да постигне амбицията на живота си — да стане старши партньор на банка „Пиластър“. Хвърли поглед към Уилям, Хари и Джордж. И тримата изглеждаха засрамени. Факт бе, че именно те бяха предизвикали това бедствие, защото допуснаха Едуард да стане старши партньор. Сега знаеха, че Хю през цялото време е бил прав. Искаше им се, да са го послушали преди — а освен това искаха да компенсират грешката си. По лицата им разбираше, че единодушно са съгласни той да поеме банката.