Кен Фолет - Опасно богатство

— Разбира се, разбира се, разбира се — започна да повтаря директорът, който очевидно изгаряше от желание да се подчини на серията заповеди. — Тръгвай, Миранда!

Мики бе впечатлен. Колко бързо и без никакво усилие бе накарала всички да изпълняват онова, което тя искаше! Задържа вратата пред нея и я последва в преддверието, където учтиво каза:

— Бихте ли желали чадърче, госпожо Пиластър? Слънцето е много силно.

— Не, благодаря.

Излязоха навън. Пред къщата на директора се мотаеха много момчета. Мики предположи, че се е разнесъл слух за невероятната майка на Пиластър и всички са дошли да я видят. Доволен, че именно той върви до нея, Мики я преведе през няколко свързани вътрешни дворове до вратата на училищния параклис.

— Да ви почакам ли отвън? — предложи й.

— Влез вътре. Искам да поговоря с теб.

Той започна да изпитва нервност. Удоволствието, че е съпроводил една великолепна зряла жена из територията на училището, започваше да избледнява. Сега се зачуди защо ли иска да разговаря насаме с него.

В параклиса нямаше никого. Тя седна на една пейка на последната редица и го покани да заеме мястото до нея. После го погледна право в очите и нареди:

— А сега ми кажи истината.

Огъста забеляза изненадата и страха, които проблеснаха в погледа на момчето и се увери, че е била права.

Мики обаче възстанови почти мигновено равновесието си:

— Вече ви казах истината — заяви.

Тя поклати глава.

— Не е вярно.

Той се усмихна.

Усмивката му я свари неподготвена. Хванала го бе в лъжа; знаеше, че е застанал в отбранителна позиция — и въпреки това имаше сили да й се усмихва. Малко мъже успяваха да устоят на натиска на волята й, но изглежда той бе нещо изключително, независимо от младостта си.

— На колко си години? — попита го.

— На шестнайсет.

Вгледа се внимателно в него. Изглеждаше невероятно добре с чупливата си тъмнокестенява коса и гладка кожа, макар че пълните устни и тежките клепачи да придаваха упадъчен блясък на красотата му. Със спокойната си самоувереност и привлекателния външен вид й напомняше малко на граф Странг… Усети да я пробожда съвестта и избута тази мисъл в едно далечно ъгълче на съзнанието си.

— Питър Мидълтън не е бил „в затруднено положение“, когато сте стигнали до вира — каза тя. — Плувал си е спокойно и доволно.

— Какво ви кара да смятате така? — хладно попита Мики.

Долавяше уплахата му, но той запазваше спокойствие. Бе наистина удивително зрял. Огъста установи, че несъзнателно му разкрива повече от онова, което бе възнамерявала.

— Забравяш, че и Хю Пиластър е бил там — обясни. — Той ми е племенник. Миналата седмица баща му сложи край на живота си, както вероятно си чул, затова Хю не е тук в момента. Той обаче е разговарял с майка си, а тя ми е етърва.

— И какво е казал?

Огъста се намръщи.

— Че Едуард е хвърлил дрехите на Питър във водата — призна с нежелание. Наистина не разбираше защо Теди би направил нещо подобно.

— А после?

Огъста се усмихна. Това момче започваше да овладява и насочва разговора. Предполагаше се, че тя ще го разпитва, а вместо това се случваше обратното.

— Просто ми разкажи какво стана в действителност — подкани го.

Той кимна.

— Много добре.

Когато чу отговора му, Огъста изпита облекчение, но и се разтревожи. Искаше да узнае истината, но и се страхуваше от нея. Горкият Теди — като бебе едва не бе умрял, защото нещо не бе наред с кърмата на Огъста. За малко да си замине, докато докторите открият какъв точно е проблемът и предложат да го кърми дойка. Оттогава си бе такъв — уязвим. Тя трябваше винаги да го закриля и да полага специални грижи за него. Ако бе успяла да се наложи, той изобщо нямаше да отиде в пансион, но баща му си остана непреклонен по този въпрос…

Насочи отново вниманието си към Мики.

— Едуард не искаше да стори нищо лошо — започна момчето. — Само да се пошегува. Хвърли дрехите на другите момчета във водата, за да им погоди номер.

Огъста кимна. Според нея това звучеше нормално: момчета, които се закачат едни други. Бедничкият Теди сигурно сам неведнъж бе страдал от подобни неща.

— А после Хю бутна Едуард вътре.

— Малкият Хю винаги се забърква в неприятности — отбеляза Огъста. — Същият е като баща си!

„И също като баща си вероятно ще свърши зле“, помисли си.

— Другите момчета започнаха да се смеят и Едуард натисна главата на Питър под водата, за да му даде урок. Хю избяга. После Тонио хвърли камък по Едуард.