Владислав Реймонт - Селяни

Та Борина е първенец в селото, нима ще повика и покани слугини, ратайкини и сиромахкини, дето по десет деца чакат да се облажат от една мършава крава!

Кметът поприказва с Борина насаме, но тъй тихо, че никой не чу, посмя се с момичетата и бързо си излезе, защото имаше да покани за утре още половината от селото. Скоро след това и всички взеха да се разотиват, че беше вече късно, па и зелето почти се свърши.

Борина на всички благодареше, всекиму поотделно, на старите жени отваряше и вратата и ги изпровождаше…

Ягустинка като си излизаше, рече високо:

— Да наспори господ за гощавката, но много добра не беше.

— Хайде пък ти…

— Стопанка ти трябва, Мачей, без това никакъв ред не може да има…

— Какво да правя, драга, какво да правя, божа работа, умря…

— Малко са моми! Всеки четвъртък гледат по село дали не ще излязат годежари от вас до някоя… — говореше тя лукаво, като искаше да изтръгне нещо от езика му, но Борина, макар че беше вече готов да отговори, само се почеса по главата, усмихна се и търсеше несъзнателно с поглед Ягуша, която се тъкмеше да излезе…

Антек това и чакаше, облече си нещо и излезе напред.

Ягуша вървеше сама към дома си, защото другите живееха от другата страна на воденицата.

— Ягушо — прошепна Антек и се подаде из тъмнината иззад някакъв плет.

Тя се спря, позна гласа му и потрепера.

— Да те придружа, Ягушо! — рече той и се озърна. Нощта беше тъмна, беззвездна, вятърът бучеше високо и блъскаше дърветата.

Обхвана я здраво през кръста и сгушени един до друг, изчезнаха в мрачината.

Сутринта гръмна по Липци новината за годежа на Борина с Ягна.

Кметът бил годежар, та кметицата, понеже кметът й забранил строго дума да не казва, докато той не се върне, чак надвечер изтича у съседите, уж сол назаем да си поиска, и на излизане не изтрая, ами хвана съседката под мишница и пошепна:

— Знаеш ли, Борина изпратил годежари на Ягна! Само да си мълчиш, че мъж ми каза да не казвам!

— Не може да бъде!… Нима пък ще се разтичам сега по селото!… Да не съм някое лапацало?… Такъв старец, а трета жена му се прищяло! Децата му какво ще кажат? Какъв свят настана! — изохка тя с ужас.

И щом кметицата си излезе, съседката сложи престилката си и бързо прескочи през градината у Клембови, които бяха наблизо, да поиска четка за повесма, защото нейната била затурена някъде.

— Чухте ли? Борина се жени за Ягна Доминикова! Ей сега са ходили годежари.

— Не, какво разправяш! Как така, децата му са вече големи, па и сам той е в години!

— Абе не е млад, ама не ще го върнат… не ще, такъв стопанин, богат!

— Па и тази Ягна, мари! Гледайте само! Подмяташе се с тоя, с оня… а сега първа господарка ще стане! Има ли правина на тоя свят, а?… А толкова моми седят… ето, и сестрините…

— А моите братови, а Копривянските, а Настуша? А други? Нима не са от род или не са хубави, честни.

— Сега ще има да се държи на голямо тя! И без това ходи като някой паун и вири глава.

— Няма така да мине това — ковача, па и другите деца няма да предадат току-така своето на мащеха, не!

— Пък ти, какво ще сторят? Имота си е на стария и той каквото каже, това ще е.

— Е, по право негов си е, но по правина — и на децата е.

— Ех, мила, правината е всякога на онзи, който умее да си я пази…

Наприказваха се, пооплакаха света и всичко, що става по него, па се разделиха, а от тях се разля и новината по цялото село.

Понеже нямаше много, нито бърза работа, а хората си бяха по домовете, тъй като пътищата бяха твърде разкиснати, по всички къщи си приказваха за тоя годеж. Любопитството, как ще се свърши всичко това, също така обхвана селото. Отнапред още се надяваха, че ще се стигне до бой, съдилища и разни други истории. Ами как, Бориновата сприхавост бе позната на всички, че като рече, и на свещеника не остъпва дори, па и Антековата упоритост познаваха.

Дори тия, които бяха излезли да поправят пътя при отнесения насип зад воденицата, и те оставяха сегиз-тогиз работата и се залавяха да си побъбрят за новината.

Каза един това-онова, каза друг и току най-сетне умният и уважаван старец Клемб рече сурово:

— Нещо лошо на цялото село ще се случи покрай това, ще видите.

— Антек няма да отстъпи, може ли? Ново гърло на софрата — рече друг.

— Ех, че си прост, у Борина има за още пет гърла, работата е за имота.

— Няма да мине без припис.

— Не е проста Доминиковица, всички ще ги оправи.

— Майка нали е, има кучешкото си право да се грижи за щерка си — подхвърли Клемб.