Владислав Реймонт - Селяни

А после, когато си вече тръгнал, им казал:

— Правило ли ви е зло кучето? Отсега нататък ще ви служи. И гъските ви ще пази, и овцете ще прибира, пък ако някой се забрави — и на имота, и на добитъка приятел и пазач ще бъде. Само го тачете и не го измъчвайте.

И си отишъл Исус по широкия свят.

Обърнал се и погледнал — Бурек седи там, където го отбранил.

— Бурек, върви с мене, какво, сам ли ще останеш, глупако?

И тръгнало кучето и вървяло навсякъде заедно с Исуса и толкова мирно, толкова бдително, толкова вярно, като най-добрия слуга.

И навсякъде вече заедно вървели.

И през гори, и през води — по цял свят.

А неведнъж и глад бивал. Тогава кучето било птица някаква ще намери, било някоя гъска или агне ще донесе и си живели тъй задружно.

А много често, когато измореният Исус почивал, Бурек отпъждал лошите хора или дивите зверове и пазил господа наш…

Като настанало време мръсните евреи и жестоките фарисеи да заведат Исуса на мъчение — Бурек се хвърлил върху всички и започнал да хапе и да го защищава, колкото могло, милото бедно куче.

А Исус, натоварен с дървото, което носел към мястото на светото си мъчение, му рекъл:

— Съвестта им повече ще ги гризе… а ти нищо не ще можеш да им сториш…

И като окачили измъчения на кръста, Бурек приклекнал и почнал да вие…

… на другия ден, когато всички хора се разотишли, когато ги нямало нито пресвета Богородица, нито апостолите… останал само Бурек…

… току лизал свещените, пробити с гвоздеи умиращи Исусови краченца и вил… вил… вил…

… а когато настанал третия ден… събудил се Исус Христос и гледа — няма никого при кръста… само Бурек жално скимти и се свива до нозете му…

… и пресветия наш Исус Христос го погледнал умилно в оня час и при последното си издихание рекъл:

— Ела с мене, Бурек!…

И в същия миг кученцето издъхнало и тръгнало с господа.

Амин.

— Както ви казах, така си е било, мили хора! — рече той с умиление, като свърши, па се прекръсти и тръгна нататък, където Ханка му бе вече наредила за спане, че беше много уморен.

Глухо мълчание обзе къщата. Всички мислеха за тая чудна история, а някои от момичетата като Ягуша, Южка и Настка бършеха крадешком очите си, защото участта на Исус и случаят с Бурек просто ги покърти. А това, че се намерило на света такова куче, което било по-добро от човеците и по-вярно на Исус, накара всички доста да се позамислят… И полека започнаха да правят и някои забележки и да се чудят на това божие нареждане. Само Ягустинка, която слушаше внимателно, вдигна глава, засмя се и рече на подбив:

— Дрън-дрън ярина на висока планина! По-хубава приказка ще ви кажа аз как човека се сдобил с вол:

— И моето е истина, както и на Рохо! — взе да се смее тя.

Цялата къща се заля в смях и веднага се посипаха шеги и разни приказки.

— Ягустинка всичко знае…

— Ами как, вдовица след трима мъже, тя ли няма да знае.

— Е па единия сутрин с камшик я учил, другия на пладне с ремъка, а третия надвечер с климия… — рече Рафаловият.

— И за четвърти бих се оженила, но не и за тебе, защото си глупав и ходиш сополив като чифутче.

— Както кучето на Исус не е могло без господар, така и жената не може без бой… затова и на Ягустинка й е мъчно… — подхвърли един от момците.

— Щурак… ти гледай само да не те види никой, когато пренасяш бащините си шиници жито у Янкел, а моето вдовство не закачай, то не е за твоя ум — озъби се тя остро, та всички млъкнаха, защото се страхуваха, че в яда си ще каже всичко, каквото знае, а много знаеше тя. Опака жена беше, упорита и за всяко нещо имаше що да каже. Често казваше такива неща, че тръпки побиваха човека и косата му настръхваше, пред нищо не се спираше, дори и пред свещеника и черквата. Неведнъж свещеникът я е съдил и карал да се вразуми, но нищо не помогна, а после тя разправяше по село:

— И без поп човек ще намери бога, само честен да е; по-добре ще стори той да си гледа икономката, че с третото е вече и пак ще го изгуби някъде…

Такава бе Ягустинка.

Щяха вече да се разотиват, когато влязоха кметът и помощникът. Ходеха по къщите да подканят хората утре според наряда да излезнат на трудова да поправят пътя зад воденицата, че е изровен от дъжда…

Но щом влезе, кметът разпери ръце и извика:

— Най-личните момичета е свикал, виж го ти него, дъртака!

И имаше право, тук бяха най-богаташките и от род моми — със зестра.