Владислав Реймонт - Селяни

— Радвайте се, момичета, прибрал се е Матеуш, ще захванат музики и танци, па и висене по градините… — продължи старата.

— Цяло лято го нямаше.

— Ами как, богатска къща е правил във Воля.

— Майстор, синеца, бива си го — рече някой от ергените.

— Бива си го и за момите, не става нужда и девет месеца да чакат…

— Ягустинка за никого няма добра дума — започна едно от момичетата.

— Гледай и за тебе да не кажа нещо…

— Знаете ли, оня стар скитник като че ли е дошъл.

— Ще дойде и у нас! — извика Южка.

— Цели три години е ходил по света.

— По света ли?… И на Божи гроб ходил!

— Хайде де! Кой ли го е видял там? Лъже, никаквеца му, а простите вярват; и ковача също разправя за чуждите страни отвъд морето, каквото прочете във вестниците…

— Не думай, Ягустинко, самият свещеник казваше това на мама — рече Ягуша.

— Истина, то домът на отчето е втори дом на Доминиковица и тя всякога знае кога попа го боли корем — лекувачка нали е…

Ягна си замълча, но изпита странно желание да я фрасне, ако ще би с ножа, който държеше, защото цялата стая избухна в смях, само Улиша Гжегожова се наведе към Клембовица и я попита:

— Откъде е той?

— Откъде ли? От широкия свят, знае ли го някой? — Понаведе се, взе в ръка зелка и като режеше листата й, заприказва бързо и все по-високо, та и другите да чуят. — Всяка трета зима дохожда в Липци и у Борина отсяда… Рохо казва, че му е името, а може и да не е Рохо… Просяк е, а и като да не е просяк, кой го знае… но набожен и добър човек… само обръч на главата му да имаше, и цял светия като по иконите. На врата си носи броеници, които били потъркани о гроба господен… дава на децата иконички, а на някои и картинки с царе, каквито някога и от нашия народ са излизали… има и книги за божите работи, па и други с всичко и с разни истории по света… Чете той на моя Валек, а аз и човека ми слушахме, ама забравих, па не беше лесно и да се разбере… И е много набожен, по половин ден седи на колене под кръста на пътя или някъде на полето, а в черква ходи само когато има служба. Свещеника го канил у дома си, а той му рекъл:

„Между народа трябва да бъда аз, моето място не е в стаите…“

— Всички смятат, че не ще да е селянин тоя човек, ако и да говори като нас, и че е много учен; ами как, с евреина говори по немски, в Джазгова пък с госпожицата от дворянската къща, дето е била зарад здравето си в топлите страни, се е разговарял на чуждестранен език… И нищо не взима от никого, само капчица мляко и малко хлебец дето ще вземе, па за това и децата учи… казват… — но Клембовица изведнъж прекъсна, защото момичетата избухнаха в такъв смях, та чак изпонадаха.

Смееха се на Куба, който носеше в платнище зеле, но някой го бутна, та се преметна насред къщи, колкото си е дълъг, а зелето се пръсна навсякъде. Той се понадигаше с мъка, ту полазваше на четири, ту пак падаше, защото го бутаха.

Южка го отбрани и му помогна да стане, а той гълчеше сърдито…

Полека-лека разговорът мина на друго.

Всички говореха тихо, а гълчавата стана като в кошер преди роене и пак смехове и шеги, и такава веселба, че очите непрестанно искряха, устата неспирно се смееха, а работата бързо напредваше, ножовете пращяха по кочаните и зелките като куршуми всеки миг падаха на постланото и се трупаха на все по-голям куп. Антек пък нарязваше над голям чебър при огнището; беше само по риза и по шарени от плат за вълненик панталони, зачервил се, с разчорлена глава и изпотено чело; здравата работеше, но постоянно се смееше и шегуваше, а бе тъй строен, че Ягна поглеждаше към него като към картинка, и не само Ягна… а и той, като поспирваше, за да си почива, тъй весело поглеждаше, че тя навеждаше очи и се изчервяваше. Никой не виждаше това освен Ягустинка, която се правеше, че не вижда, но кроеше на ума си как да го разнесе по село.

— Марчиха като че ли е родила, знаете ли? — захвана Клембовица.

— Не й е първица, всяка година става това с нея.

— Жена като бивол, на нея само дете й изсмуква малко кръвта от главата… — промърмори Ягустинка и искаше да каже нещо по-нататък, но другите й се скараха, че такива работи пред момичета не се приказват.

— И по-хубави работи знаят те, не бойте се. Такива времена настанаха, че и на сополана, дето пасе гъските, вече не приказват за щъркела, защото в очите ще им се изсмее… някога не беше така, не беше…

— Е, ти знаеше всичко още когато с кравите ходеше… — рече сериозно старата Вавжоновица — нима не помня какви ги не правеше по пасищата…