Владислав Реймонт - Селяни

— Върви си, че мама ще те навика… — молеше го тихо Ягна.

— Ще дойдеш ли при мене, Ягушо? — питаше той.

— Прибра ли се от скитане? — каза старата, като че ли едва сега го видя.

— Върнах се, майко… — смирено рече той и искаше да й целуне ръка.

— Ах, дано кучка майка да ти бъде, не аз! — изхока го и дръпна ръката си ядосано. — Що си дошъл тука, бре? Казала съм ти вече, че нямаш работа тук…

— При Ягуша дойдох, не при тебе — надменно извика той, вече ядосан.

— Да оставиш на мира Ягуша, чуваш ли! Да я оставиш на мира, не ща зарад тебе после да я разнасят хорските уста по селото като някоя последна… да се не мяркаш пред очите ми!… — изкрещя Доминиковица.

— Крещиш като сврака, та цяло село да те чуе…

— Нека чуе, нека се сберат, нека знаят, че си се залепил за Ягна като репей за кучешка опашка, та и с ръжена не може да те изгони човек!…

— Да не беше жена, бих ти понаместил малко ребрата за тия думи…

— Опитай се, разбойнико неден, опитай се, куче… — и тя взе железния ръжен от огнището.

Но свърши с това, защото Матеуш плюна, излезе бързо и тресна вратата след себе си — нима с жена ще вземе да се бие и да става за смях на цяло село?

Като си излезе той, тя се нахвърли на Ягна, закрещя й и всичките ядове, що бе насъбрала, изтърси върху нея… Ягуша седеше тихо, примряла от страх, но когато думите на майка й я боднаха по-силно, трепна, завря глава в завивките и избухна в плач и укори… Много бе нажалена… наистина, съвсем не бе виновна за това… нито го бе викала… сам дойде, а пролетес, дето майка й спомена, то пък… срещна я при прелеза… е, можеше ли да се отърве от такъв змей?… Като я хвана… как можеше да му избяга?… Винаги тъй ставаше с нея, да я погледне някой по-втренчено или пък да я стисне силно… всичко се разтреперва в нея, силите й я напущат, така й отмалее под лъжичката и тя отпада и нищо не знае… Що е крива тя?

Поплака си тя тихо, през сълзи, докато старата омекна и почна грижливо да изтрива лицето и очите й, да я гали по главата и да я успокоява.

— Мълчи, Ягушо, не плачи… че очите ти ще се зачервят като на заек, пък как ще идеш у Боринови?

— Време ли е вече? — попита тя след малко по-спокойна.

— Време е; и хубаво се облечи, хора ще има там, па и сам Борина следи…

Ягуша стана веднага и се залови да се облича.

— Да ти стопля ли мляко?

— Никак не ми се яде, майко.

— Шимек, грееш се, смачканяко, а кравите там тракат зъбите си по празни ясли! — изля тя останалия си яд на Шимек, та той избяга, да не би нещо друго да го сполети.

— Струва ми се — говореше тя по-тихо, като помагаше на Ягна да се премени, — че ковача се е сдобрил с Борина. Срещнах го, че водеше от стария едно хубаво теле… Жалко… Поне петнайсет рубли струва… може и на добро да е, дето са се помирили, че и ковача е един бъбривец, па и законите знае… — Тя отстъпи няколко крачки и с наслада гледаше дъщеря си. — Ох, тоя разбойник Козела като че ли пак са го пуснали, всичко трябва да се затваря и да се наглежда…

— Ще вървя вече!

— Иди, па остани там до среднощ и щръклей с ергените! — избухна тя с последния си яд.

Ягна излезе, но от пътя чуваше как старата крещеше на Йенджих, че свинете не са вкарани в кочината, а кокошките нощуват по дърветата.

У Боринови имаше доста хора.

Огънят бумтеше в огнището и осветляваше грамадната стая, та лъщяха стъклата на иконите и се поклащаха ония чудесии от цветни курабийки, окачени с конци по окадените черни греди на потона; насред къщи имаше куп червени зелки, а в широк полукръг с лица към огъня момичета и няколко стари жени чистеха горните листа на зелките и ги хвърляха на постлано при прозореца платнище.

Ягна огря ръцете си на огъня, остави обущата си при прозореца, седна току на самия край при старата Ягустинка и се залови за работа.

Гълчавата все повече се усилваше, защото идеха още жени и момчета, които заедно с Куба донасяха от плевнята зеле, но по-често пушеха цигари, закачаха се с момичетата и всички заедно се смееха.

Южка, макар и още подявка, беше първа в работата и в шегите, защото стария го нямаше, а Ханка, както обикновено, ходеше из къщи като вещерица или мърморко.

— Почервеняло е в къщи като от макове! — извика Антек, който бе вкарал зелевата каца в пруста, а сега нагласяше зелерезачката малко по-настрана от огнището.

— Ба, изпременили се като на сватба! — обади се някоя от по-старите.

— А Ягуша като че ли някой в мляко я е измил — поде злоречиво Ягустинка.

— Я се остави — шепнеше Ягуша, като се изчерви.