Владислав Реймонт - Селяни

Като искра въз барут избухнаха всички стари злоби към Ягуша, всичката завист и гняв, и омраза; почнаха да разправят коя какво имаше на сърце, та се вдигна неизказан врясък. Всички викаха една през друга и все по-бясно:

— Как ли тази света земя още носи такава жена!

— А зарад кого умря Мачей? Я си припомнете!

— Цялото село ще има да изплаща грехове зарад такава никаквица!

— И свещеника дори искала да изюди в грях! Исусе, смили се над нас!

— А малко ли пиянство, малко ли прегрешения към бога бяха зарад нея!

— Срам и укор за цяло село! Зарад нея вече сочат с пръст Липци!

— Чумата не е по-лоша от такава зараза.

— Дорде такава седи в селото, дотогава ще има грях и разврат, и зло, че ако днеска кмета е откраднал за нея, утре друг ще направи същото!

— С тояги да се пребие и мършата на псетата да се хвърли!

— Из селото да се изгони, ей там в гората да се изхвърли като някоя зараза.

— Да я изгоним! Друго не остава! Да я изгоним! — закрещяха жените настръхнали, готови вече на всичко и наговорени от органистката, тръгнаха към кметицата.

Тя ги посрещна подпухнала от плач и тъй убита, тъй злочеста и разплакана, та я запрегръщаха, плачеха заедно с нея и я ожалваха от все сърце.

Едва след някое време органистката й науми за Ягуша.

— Светата истина си е! Тя е виновна за всичко — завайка се отчаяно кметицата. — Това миткало кучешко, тая сатана! Дано на пътя да псовисаш за злото, дето ми направи, дано червеи месата да ти разнесат за срама, дето ми го докара, за моето злочестие! — И тя се строполи на пейката, изнемогнала от неизказана мъка и в хлипания.

Всички се наплакаха до насита над нея, навайкаха се и се разотидоха по домовете си, тъй като слънцето вече клонеше към залез. Остана само органистката и като се затвориха двете, уговориха нещо важно и още преди здрач се разтичаха из селото, по къщите и започнаха някаква тиха и тайна работа.

Към тях се присъединиха Плошковите, подбраха и някои други и отидоха заедно при свещеника. Той изслуша всичко, но разпери ръце и рече:

— Не се бъркам в нищо. Правете, каквото искате, аз нищо не знам и утре още от сутринта отивам за цял ден в Жарнов!

Настана страшно неспокойна вечер, изпълнена с наговаряния, разпри и потайни шепоти, а като падна тъмна нощ, всички заговорници се стекоха в кръчмата и черпени от органиста и жена му, отново почнаха да се съветват и да обмислят. Бяха се събрали все първите стопани в селото и току-речи всички женени жени. Съветваха се доста дълго, когато Плошковица закрещя:

— А къде е Антек Борина? Цялото село се е събрало, а той е пръв стопанин в Липци и без него не може. Каквото и да се реши, няма да е в сила без него.

— Истина, я го повикайте! Трябва да дойде! Не може без него! — крещяха.

— А може пък той да я защити, кой знае? — пошепна една.

— Би ли посмял да се противи на цяло село! Щом са всички, всички да са!

Скокна да го повика помощникът и трябваше от леглото да го издърпа, защото вече спеше.

— Трябва да отидеш и да си кажеш думата! Ако не отидеш, ще рекат, че я браниш и че си против цялото село! Жените няма да ти простят старите грехове. Върви, хайде, веднъж завинаги да се свърши с това.

И той отиде, макар и с тежко сърце, защото го принудиха.

Кръчмата беше като натъпкана, игла да хвърлиш, нямаше къде да падне, и тихо шумеше, защото органистът тъкмо бе застанал на една пейка и говореше, сякаш държеше проповед:

— … и няма друг начин! Селото е като една къща: ако някой злосторник измъкне долната греда, друг се полакоми за горните греди, а на трети се прище да вземе част от стената, тогава и къщата ще се събори и ще смаже и хората в нея! Разберете го добре това! А ако всекиму бъде позволено да краде, да чупи, да прави пакост, да развратничи, тогава какво ще стане със селото? Казвам ви, то няма вече да е село, а дяволска кочина, срам и укор за честните хора! Отдалече ще го отминават и ще се кръстят, колчем споменат името му. Но казвам ви, че рано или късно божието наказание ще сполети такова село, както е сполетяло Содом и Гомора! Ще сполети и всички ще погуби, защото всички са еднакво виновни — както тези, които не вървят в пътя, така и онези, които позволяват на злото да се шири! Свещеното писание ни учи: ако ръката ти те съблазни, отсечи я, а ако окото ти те съблазни, извади го и го хвърли на кучетата! Ягуша, казвам ви, е по-лоша от мор, по-лоша е от чума, защото сее поквара, греши срещу всички заповеди и навлича върху селото ни божия гняв и божието страшно наказание! Изгонете я, докато е още време! Преля вече мярката на греховете и настана време за отплата! — ревеше той като бик, та чак очите му изскачаха от зачервеното лице.