Владислав Реймонт - Селяни

Тя и не предчувствуваше, бедната, че ще я сполети нещо още по-лошо, по-неочаквано и по-несправедливо.

Защото на сутринта в неделя преди черковна служба гръмна по село новината, че кметът бил арестуван, защото липсвали пари в общинската каса.

Не можеше човек отведнъж да повярва и макар че всеки час някой дотичваше с нова и все по-лоша прибавка, още не вярваха напълно.

— Безделници, измислят си нещо и го раздрънкат само смях да си правят! — казваха по-сериозните хора.

Но когато ковачът се върна от града и потвърди всичко до дума, тогава повярваха. А по пладне Янкел заяви пред цял куп хора:

— Всичко е истина! Пет хиляди липсват от касата, целия му имот ще продадат за това, па ако не стигне, Липци ще трябва да доплаща за него!

Това толкова възбуни всички, че повече не можеше да бъде. Сиромашията върлува навред, няма какво в гърнето си да сложат, мнозина са взели назаем само и само да могат да изживеят някак до жътва, па на всичко отгоре да плащат и за тоя крадец! Това вече беше премного за човешкото търпение, та не бе и чудно, че цялото село сякаш побесня от гняв. Клетви, заплашвания и нападки като камъни се посипаха.

— Да пукнеш като куче, мръснико такъв!

— Не съм ял и пил с него, няма и да плащам!

— Нито пък аз! Угаждал си, а ти тегли за чужди грехове! — обаждаха се тъй угрижени, че на мнозина идеше до плач от мъка.

— Отдавна следях аз тоя човек и казвах докъде ще я изкара той, обяснявах, ама не слушахте и ето ви сега грижи! — добавяше с умисъл старият Плошка. Плошковица му помагаше, като разправяше на тези, които желаеха да слушат:

— Знаете ли, Антек вече пресметнал, че да помогнем на господин кмета, трябва да платим по три рубли на морга, но за такъв хубавец и десет да не жалим…

Тия новини така съсипаха народа, че малцина отидоха на черква. Другите само приказваха и се окайваха един друг. Пълно бе пред къщите, пред портите и особено край вира и напразно си блъскаха главите къде е дянал толкова пари.

— Трябва да са го обрали, къде може един човек да разсипе толкова нещо!

— Вярвал е много на писаря, а пък знае се какво цвете за мирисане е той.

— Жалко за човека. Истина, и на нас е сторил пакост, ама на себе си най-вече! — казваха някои от по-разумните, при което Плошковица промъкваше дебелия си корем помежду им и продължаваше с всички сили божем да съжалява и да трие сухите си очи:

— Мене за кметицата ми е мъчно. Господарка си беше, сирота, па и на голямо се държеше, а сега! Ще й вземат къщата, нивите ще й продадат, та по чуждо ще, сирота, да тръгне, по чужди стрехи. Барем да разбра и тя нещо от кметуването!

— А малко ли нещо изяде и изпи! — вресна Козеловица да й приглася разпалено, само че на друг глас. — Угаждаха си тия гадове като дворяни. Всеки ден месо ядяха! Кметицата по половин кривача захар в млякото си туряше, а пък чист арак с водни чаши пиеха. Нали съм видяла как по половин каруца сладкиши докарваше от града. Ами коремите им от какво се надуха толкова, да не мислите, че от постене!

Всички слушаха и мислеха, макар че накрай тя започна да плеще и глупости. Но най-сетне органистката улучи сърцата на всички. Тя уж случайно се намери там, послуша какво приказват и рече просто:

— Нима не знаете как е прахосал кмета толкова пари?

Всички взеха да се притискат към нея, да я питат и принуждават да отговори.

— Па за Ягуша, разбира се.

Това вече не очакваха, та всички се запоглеждаха смаяно.

— Всичките села наоколо приказват от пролетта за това. Аз няма да ви кажа, ама запитайте когото щете, макар в Модлица, и ще узнаете цялата истина!

Тя тръгна да си върви, като да не искаше да се издаде, но жените не я пуснаха. Те я притиснаха до плета и така я умоляваха, че тя започна уж под секрет да им разправя: какви пръстенчета от чисто злато донасял кметът на Ягуша, какви копринени кърпи, какви тънички басми, па какви корали, па колко суха пара й е издавал! Разбира се, тя лъжеше на поразия, но напълно й повярваха, само Ягустинка се обади ядосано:

— Дрън-дрън ярина! А ти видяла ли си?

— Видяла съм, мога и в черквата да се закълна, че зарад нея е откраднал, зарад нея, па може дори и да го е подкустрила! Хо, хо, тя на всичко е готова, нищо свето за нея няма, тя няма ни срам, ни очи. Като разбесувала се кучка митка по селото и разнася само зло и несрета! Тя дори моя Яшо искаше да прелъсти. Момче невинно като дете, избягало от нея и всичко ми разправи! Това не е ли зло, на свещеника дори мира не дава! — приказваше тя бързо и едвам дишаше от злина.