Владислав Реймонт - Селяни

Кметът не беше у дома си, още сутринта бил отишъл в общината, а кметицата тичаше разплакана наоколо като разквакана квачка. И когато вече мина опасността и хората се разотиваха, при нея се доближи Козеловица.

— Видиш ли? Даде ти, даде ти господ, госпожо кметице! За моите жалби ти даде!

До бой щеше да стигне, защото кметицата се хвърли да я сграбчи, но Антек успя да ги разтърве и така нахока Козеловица, че тя като сритано куче си отиде у дома с ръмжене и последно лаене:

— Надувай ми се, госпожо кметице, надувай ми се, ще ти го върна аз тъпкано!

Но никой вече не я слушаше. Плевнята догоря, насъбралите се покриха с кал още неизгасналото пепелище и се разотидоха по домовете си. Остана само кметицата да се окайва пред Антек, който я слуша търпеливо донякъде, па най-сетне махна с ръка и си отиде.

Бурята вече отмина към горите, слънцето се показа, по синьото небе се точеха стада от бели облаци, птички запяха, въздухът бе хладен, а хората излизаха да отприщват водите и да заравнят изровените места.

Почти пред сам къщи Антек срещна Ягуша, която вървеше с кошничка и мотичка, поздрави я бързешком, но тя го изгледа с вълчи очи и мълком отмина.

— Фръц! Каква горделива! — измърмори той и като забеляза Южка на двора, скара й се, че ходи по влагата.

Момичето бе дотолкова оздравяло, че можеше по цели дни да лежи в градината, изривът се бе вече изгубил и зарасъл, без да остави никакви следи; Ягустинка я мажеше с мехлема само крадешком, понеже Ханка се мръщеше, че хаби много масло и яйца.

Така лежеше тя и бавно оздравяваше, току-речи самотна по цели дни, защото Витек пак пасеше кравите. Само нарядко някоя от другарките й дотичваше да си поприказват или Рохо посядваше за някоя минута, или пък старата Агата й разправяше все едно и също: че навярно по жътва ще си умре в стаята у Клембови и ще я погребат по господарски. Южка прекарваше най-вече с Лапа, който не се отделяше от нея, и с щъркела, който пристигаше, щом го повика, и с птичетата, които долитаха за хвърляните им трохи.

Един ден, когато в къщи нямаше никого, при нея дойде Ягна и й донесе цяла шепа бонбони, но още неуспяла Южка да й благодари, отнейде се разнесе гласът на Ханка, та Ягна изхвръкна подплашена.

— Да ти са наздраве — извика тя през плета и се изгуби.

Тя бързаше при брат си и му носеше нещо в пазва.

Там завари Настуша, която поеше една крава с ведро, а Шимек пристройваше нещо и силно си свиреше с уста.

— Имате си вече и крава? — учуди се безкрайно тя.

— Имаме си, я! Що, не е ли хубава? — рече гордо Настка.

— Много добра крава, от чифлишките ще да е, кога я купихте?

— Наша си е кравата, макар че не сме я купували! Да взема да ти разправям, ще се хванеш за главата и няма да повярваш! Вчера къде зори усетих, че нещо се дръгне о ъгъла, та чак къщата се клати. Мисля си — изкарват хората стоката на паша, та някоя свиня ще се е отбила да си ожули калта. Легнах си пак и още незаспала, слушам, нещо тихичко поревнува. Излезнах, гледам — крава, вързана за вратата, и хлъпка детелина пред нея. Вимето й напращяло и тя току протяга глава към мене! Разтърках очите си, че ми се стори като да съм още заспала, но не, жива крава стои, помучава и лиже пръстите ми. Ех, смятах си, че се е отлъчила от говедата, па и Шимек казва: сега ще дотърчи някой да си я забере! Чудех се само на това, че бе вързана. Ами как, та не е взела сама да се върже. Но мина пладне и никой не иде да си я подири. Аз я издоих да й олекне, че млякото почна да тече из бозките й. Мръкна се, мина се и нощта, питах по селото, питах дори и чифлишкия пастир, никой не е чул да се е изгубила крава някому. Стария Клемб каза, че може би е някоя крадена и по-добре да я заведем в канцеларията! То се знае, че ми беше жал, ама нямаше що да се прави. След пладне дойде Рохо и рече:

— Добра си и нуждаеща си, та господ Исус с крава те надарил.

— Като че кравите падат от небето. И глупавия няма да повярва това.

Той се засмя и каза, като си тръгна:

— Кравата си е ваша, не бойте се, никой няма да ви я вземе!

Разбрах, че е от него, хвърлих се в краката му да му благодаря, но той се дръпна.

— Па като срещнете господин Яцек — казва със смях, — не му благодарете за кравата, че ще вземе с бастуна да ви напере, не обича той да му се благодари!

— Значи, господин Яцек ти я е дал!

— Та има ли друг някой така добър за бедния народ!

— Истина си е, нали даде на Стахо материал за къща, па и толкова много помага!

— Просто светия, всеки ден се моля за него.

— Само да не ти открадне някой добичето.