Владислав Реймонт - Селяни

Ама какво да се прави, като все по-лошо й ставаше, та Ягустинка каза да не я изнасят вън.

— Трябва да лежиш на тъмно, защото на слънце целия изрив ще влезе в корема.

И така си лежеше самотно Южка в мрачната стая, пъшкаше и се оплакваше тихичко, че не пущат ни деца, ни никоя от приятелките й при нея, понеже Ягустинка, която я наглеждаше, пъдеше всички с тояжката си.

А сега, щом си поприказва с Ханка, отнесе на болното боровинки и се залови да приготви мехлем от чисто елдено брашно с множко несолено масло и жълтъци от яйца. После наложи дебел пласт от него върху лицето и шията на Южка, па натрупа отгоре и мокри кърпи. Момичето се подлагаше търпеливо на това лекуване и разпитваше тревожно:

— Ама нали няма да ми останат дупки по бузите?

— Ако не ги чешеш, ще преминат и няма да останат белези от тях, както беше на Настуша.

— Ами като ме тъй сърби… божичко! По-добре вържете ми ръцете, че не ще изтрая! — молеше се Южка със сълзи на очи и едвам се въздържаше от чесане. Старата измърмори над нея някаква баилка, прекади я с изсушена тлъстига, привърза ръцете й отстрани и отиде да си гледа работата.

Южка лежеше тихо, заслушана в бръмченето на мухите и в оня чуден шум, който постоянно бучеше в главата й, като насън чуваше, че сегиз-тогиз някой от домашните идва при нея да я види и пак си отива, без нито дума да каже, ту й се струваше, че натежали с ябълки клони се свеждат тъй ниско над нея, а тя напразно скача да ги досегне и не може, ту пък, че овце с чудно някакво блеене се трупат около нея, но щом Витек влезе в стаята, тя веднага го позна.

— Закара ли свинчето? И какво рече Настуша?

— Така се зарадва на прасето, че само дето не го целуна под опашката.

— Я го виж, с Настуша ще се подиграва!

— Истина ти казвам! И ми поръча да ти кажа, че утре ще дотърчи те види.

Изведнъж тя се замята на леглото и тревожно завика:

— Изпъди ги, че ще ме стъпчат, изпъди ги, бре! Ваклушки! Рей! Рей!

И сякаш заспа, така спокойно лежеше. Витек си отиде, но час по час идваше да я види. Тя го попита неспокойно:

— Пладне ли е вече?

— Къде среднощ ще да е, всички спят.

— Истина, тъмно е! Иди да извадиш изпод билото врабчетата, пищят като оскубани.

Той заприказва нещо за гнезда, но тя се развика и се мъчеше да се надигне:

— Ами къде е Сивуша? Пази я, Витек, да не направи пакост, че тате ще те бие!

Един път му каза да седне по-близо до нея и шепнешком му разправяше:

— Ханка не ми дава да ида на Настушината сватба, ама аз напук ще ида и ще си облека синьото елече и оная фуста, дето я бях облякла на събора. Ще си изгледат очите по мене хората, ще видиш! Витек, набери ми ябълки, само гледай да не те види Ханка! То се знае, само с момчетата ще танцувам! — и тя изведнъж млъкна и заспа, а Витек по цели часове прекарваше при нея, пазеше я с вейка от мухите, вода й подаваше и я чуваше като квачка, защото Ханка го бе оставила да й помага покрай дома, а вместо него кравите им пасеше заедно със своите Мачуш Клембовият.

Отначало му беше мъчно за гората и за лудуванията по къра, но болестта на Южа го тъй много нажали, че да можеше, чудо би направил за нея, и все размисляше с какво да я поразвлече и развесели.

Един ден донесе цяло гнездо малки яребички.

— Южо, погали пиленцата, погали ги, те ще ти запиукат.

— Как да ги погаля, имам ли с какво? — изпъшка тя, като повдигна глава.

И когато той отвърза ръцете й, тя хвана с изтръпналите си безсилни длани пърхащите птичета и ги запритиска към лицето и очите си.

— Така тупкат сърчицата им, тъй се плашат, бедничките! Пусни ги, Витек!

— Затова ли ги хванах, та да ги пущам! — дърпаше се той, но ги пусна.

Друг път й донесе малко зайче и както го държеше за ушите, сложи го пред нея на завивката.

— Мило зайченце, миличко зайченце, от маминка, от маминка са те взели.

Тъй шепнеше тя, притискаше го като детенце до гърдите си и го галеше, но заекът изврещя като раздран, изскубна се от ръцете й и скочи в пруста посред навлезлите на цяло ято кокошки, които се разхвърчаха със страшен шум, бухна се в отвода и през задрямалия Лапа се шмугна в градината. Кучето се спусна подире му, а след кучето и Витек със страшен вик, вдигна се такава врява, че дори Ханка дотича от двора, а Южа се пукаше от смях.

— Кучето хвана ли го? — попита после тя малко неспокойно.

— Ами! Отгледа му задницата, заека се шовна в житото и потъна като камък във вода, толкова бързо! Не се грижи, Южо, друго нещо ще ти донеса!

И донасяше всичко; каквото можеше: пъдпъдъчета, сякаш поръсени със златен прах, таралеж, опитомена катеричка, която скачаше много смешно по стаята, малки ластовички, които тъй жално писукаха, че старите се втурваха чак в стаята, та Южка му каза да им ги върне пак, или разни други неща, да не говорим, че беше надонесъл толкова ябълки и круши, колкото можеха да изядат скришом от по-старите. Но всичко това вече не я радваше, та често гледаше като че ли равнодушно и се обръщаше на другата страна отегчена и без желание.