Владислав Реймонт - Селяни

Ягуша не странеше от него, той с нищо не й пречеше; слушаше го търпеливо и само внимаваше дали няма да дойдат Антекови, с които не искаше да се срещне. Добре, че те не дойдоха. Нямаше никого и от по-заможните стопани, макар че на поканата не бяха отказали и бяха изпратили подарък на сватбата, какъвто си бе обичаят. И щом някой спомена за това, Ягустинка викна, както си знаеше:

— Да бяха изнаготвили хубави ястия, па да замиришеше бъчва водка, с прът не можеше да се отбрани човек от най-богатите, ама така без нищо не обичат да подрусват шкембетата си и да дрънкат на сухо езиците си.

А понеже бе малко пийнала, щом съгледа Яшко Превратния, че въздиша нейде в къта, потрива нос и поглежда с глупавите си очи Настуша, помъкна го за смях към нея:

— Потанцувай си с нея, барем това не напущай, щом майка й не ти я даде, па се увъртай около нея, може от милост и да се посъжали над тебе, тя сега си има мъж, та й е все едно един ли е, или са повече.

И такива шеги дърдореше, та да гръмнат ушите на човек, а когато и Ямброжи докопа чаша и отвори, както си знаеше, и той уста, така задрънкаха заедно, та всички в къщи си изпокапаха от смях и не забелязаха в тази веселба как мина късата нощ.

Докато по едно време от чуждите остана само Ямброжи, който изцеждаше до дъно бутилките, а младоженците решиха веднага да се пренесат в своята къща. Матеуш уговаряше Шимек да останат някое време у него, но той се опря, зае коня от Клембови, натовари в колата ракли, постелки и покъщнина, качи тържествено Настка, поклони се в краката на майка й, целуна шурея си, на всички от домочадието се поклони ниско, прекръсти се, шибна коня и тръгна, а отстрани вървяха изпращачите.

И се изпровождаха мълчаливо. Слънцето току-що бе се показало, полята блестяха в роса и ечеха от птичи песни, раздвижиха се тежки класове, а по цял свят нахлу сватбената радост на новия ден, който като света молитва лъхаше от всяко стръкче и се издигаше към ясното небе.

Чак зад воденицата, когато два щъркела взеха да се въртят високо над тях, майка й се обади, като щракна с пръсти:

— Да не са ви уроки, това е хубав знак — късмет в децата.

Настуша се поизчерви, а Шимек подпираше колата по изровените дупки, засвири с уста самонадеяно и гордо метна поглед наоколо.

А когато останаха вече сами, Настуша разгледа своето ново стопанство и се разплака жално, та Шимек й викна:

— Не реви, мари! Други и това нямат! Ще ти завиждат дори — добави.

И понеже бе много изморен и пийнал, търкулна се на сламата в ъгъла и веднага захърка, а тя седна до стената и си поплакваше, като гледаше през овощните градини белите стени на Липци.

И още много пъти тя оплаква своята сиромашия, но все по-рядко, понеже като че ли цялото село се бе сдумало да ги подпомогне. Най-напред дойде Клембовица с квачка под мишница и рояк пиленца в кошница. Види се, полезът й бе добър: почти всеки ден някоя от стопанките се отбиваше да я види и все с нещо в ръце.

— Мили хора, ами с какво ще ви се отплатя? — шепнеше тя развълнувана.

— Ех, ако ще би с добра дума — отговори Шикорица, която й даде парче платно.

— Като поспечелиш, ще дадеш пък на по-бедни — рече задъхана Плошковица и измъкна изпод престилката си едър брус сланина.

И толкова им надонесоха, че за дълго можеше да им стигне. А една вечер Яшек им доведе своя Кручек, върза го до къщата и избяга като опърлен.

Смяха се много, като разправяха това на Ягустинка, която се връщаше от гората. Старата се начумери презрително и рече:

— Към пладне береше, Настушо, боровинки за тебе, но майка му ги взе.

Ягустинка тръгна към Боринови, за да занесе на Южка червени боровинки. Но понеже в това време Ханка доеше кравите пред къщи, тя седна на пейката под стряхата и заприказва надълго и нашироко как носят подаръци на Настуша.

— Това правят напук на Доминиковица — завърши тя.

— За Настка е все едно, но трябва и аз да й занеса нещо — пошепна Ханка.

— Ти приготви, пък аз ще й го занеса — предлагаше с готовност услугите си Ягустинка, когато откъм къщи се чу слабият умолителен глас на Южка:

— Ханушо, дай й моето женско прасе! Аз навярно ще си умра, та нека се помоли някога за мене.

Това, види се, допадна на Ханка и тя веднага поръча на Витек да върже с въже прасето и да го закара на Настуша, понеже нещо не се решаваше да иде сама.

— Витек, па да й кажеш, че свинката е от мене! И нека веднага дотича да ме види, че аз не мога да мръдна! — заоплаква се болно тя.

Разболяло се беше горкото момиче от една седмица и лежеше в другото отделение на къщата, подпухнало, в треска и цяло в изрив. Отначало я изнасяха под дърветата в градината, защото жално плачеше за това.