Владислав Реймонт - Селяни

— Трябва да почистим и да се пренесем тук. Вар има ли?

— Купила съм още от панаира; утре ще повикам Стахо, той ще белоса. Истина, тук ще ни е по-сгодно.

Той мислеше нещо и обхождаше всички ъгли.

— Ходи ли по нивите? — попита тя нерешително.

— Ходих, всичко е хубаво, Ханушо. И аз да съм бил, по-добре не съм щял да го наредя.

Зарадвана от похвалата, тя силно се изчерви.

— Само че на Петрек му дай свини да пасе, а не да оре ниви! Мърляч!

— Нима не знам аз това! Дори питах вече за нов ратай.

— Ще го стегна аз, па ако и мене не слуша, ще го изпъдя, та няма и да се види.

Тя искаше още нещо да каже, но децата се развикаха, та отърча при тях, а Антек излезе на двора и разглеждаше всичко тъй внимателно и тъй строго, че макар и само нарядко да казваше по някоя дума, на Петрек му настръхваше кожата, а Витек, от страх да не се навира в очите му, се измъкваше още отдалече настрана…

Южка доеше вече третата крава и все по-високо пееше:

— Какво си се развикала, като че те дерат! — сгълча я той.

Тя спря изведнъж, но понеже беше горда и упорита, продължи по-нататък, само че вече по-тихо и някак плахо:

— Я да си затваряш устата я, господаря е в къщи! — скара й се Ханка, като носеше пиене за последната крава. — Послушание да има отсега нататък тука! — добави тя.

Антек взе чебърчето от нея, сложи го пред кравата и рече със смях:

— Врещи, Южо, врещи да изплашиш плъховете, та по-скоро да избягат от къщи…

— Ще правя, каквото си искам! — избъбра тя надменно и заядливо, но щом си отидоха, изведнъж утихна, като странеше от брат си и сумтеше с нос.

Ханка се занимаваше сега със свинете и тъй чевръсто вдигаше тежките чебърчета с храна и пиене, че той я съжали и рече:

— Нека ратаите занесат това, виждам, че е много тежко за тебе! Знаеш ли какво? Ще ти ценя някое момиче, защото Ягустинка така ти помага, та да се доплаче на човек. Къде се е дянала тя днеска?

— При децата си изтича, отиде да се помирява с тях. Наистина, добре ще е да има едно момиче, ама ще ни излезе скъпо! И сама си мога, ама като искаш… твоя воля… — Тя едва се въздържа да не целуне ръцете му от благодарност, но само добави зарадвана: — И гъски ще може повечко да се отгледат, па и друго прасе ще се охрани за продан!

— На господарски сме сега имот и по господарски трябва да я караме, както е било и при бащите ни! — каза той след дълго мислене.

А след вечеря излезе пред къщи, защото взеха да идват познати и приятели. Всички го поздравяваха със завръщането и му се радваха.

Дойдоха Матеуш и Гжеля, кметовият брат, дойде Стахо Плошка, Клемб със сина си, братовчед му Адам и други.

— Поглеждахме като жаби на сухо за дъжд да си дойдеш! — рече Гжеля.

— Задържаха ме тия синове, като вълци ме държаха! Не можех по никакъв начин да се изкопча!

Насядаха на пейката под стряхата в тъмното. Само Рохо седеше при прозореца на светлината, която падаше на широк сноп чак в градината.

Беше тиха, топла и богато осеяна със звезди вечер. През дърветата бляскаха светлините на къщите, вирът помърморваше, като да въздишаше. Навред пред къщите хората бяха излезли на хладовина.

Антек разпитваше за това-онова и Рохо току го прекъсна:

— Знаете ли, началника извести, че след две седмици липчени трябва да се съберат и да вземат решение за училище!

— Не е наша работа това, бащите ни да решават! — изтърси Плошка, но Гжеля го скастри:

— Лесно е да стоваряш всичко връз бащите, а ти да се излежаваш възнак! Ето затова, че никой от младите не иска да се главоболи за нищо, е процъфтяло селото ни!

— Да ми даде имот баща ми, тогава ще се грижа.

Запрепираха се здравата за това, най-сетне се намеси и Антек:

— И дума да не става, на Липци е потребно училище, само че за такова, дето иска началника, нито грош не бива да се дава.

Подкрепи го и Рохо, като ги заплашваше и наговаряше да се съпротивяват.

— Ще решите да се даде по злотувка на глава, а после ще ви заповядат по рубла да давате… Как беше с решението за изграждане на съдилището в града? Хубавичко се охраниха от парите ви. Пораснаха им коремите.

— Аз вече съм за това да не се взима решение — пошепна Гжеля и приседна до Рохо, който го отведе настрана, подаде му някакви списания и книжки и тихо и сериозно му заприказва нещо.

Другите поговориха още за това-онова, но някак заспало и без голямо желание, дори Матеуш беше днес неразположен, малко приказваше, а само разглеждаше внимателно Антек.