Владислав Реймонт - Селяни

— Ех, няма да му падне короната от главата, че е тръгнал с просяците, а пак на нас, че ще ни е по-леко, по-леко ще ни е. Такива не умират по пътищата.

— Господи, какъв срам, родния ми баща на просия! Ами Антек какво ще каже? Сега вече ще ни емнат хората на вили и мотовили и ще кажат, че сме го изпъдили по просия.

— Да лаят каквото щат. Всеки може да дрънка за другите, ама да ти помогне — никой.

— Няма да позволя тате да тръгне просяк.

— Тогава вземи го у дома си и го храни, щом се боиш да не ти падне честта.

— Ще го взема! Толко ли ти се свиди за лъжичката чорба, дето ще му даваш! Ето, сега вече разбирам, че ти си го накарала да проси.

— А у мене да не прелива? На децата от залъка ли да взема, та да го храня?

— Ти трябва да го гледаш, не помниш ли?

— Като нямам, из корема си ли да го изкарам?

— Изкарай и дай, баща ти е! Колко пъти ми се е оплаквал, че го мъчиш от глад и за свинете повече се грижиш, отколкото за него.

— Истина ти е казал: баща си мъча с глад, а пък аз ям и пия като някоя дворянка. Тъй съм се охранила, че вече фустата ми пада от кълките и едвам влача крака. Живеем само на една вересия.

— Стига си дрънкала, би помислил някой, че е истина.

— Така е. Да не беше Янкел, и за картофи със солчица щяхме да поглеждаме. Така си е, сития на гладния вяра не лови! — приказваше Веронка полуразплакана и все по-жално. В това време се намъкна в двора просякът с кучето.

— Седни пред къщи! — обърна се Ханка към него, като шеташе около обеда.

Той седна на пейката, остави настрана патериците си, пусна кучето на свобода и душеше с носището си да разбере дали вече ядат и на коя страна.

Те тъкмо бяха насядали да обядват под дърветата. Ханка беше насипала в паници ястието, та мирисът му нашироко се разнесе.

— Булгур със сланина, хубаво е. Да ви е наздраве — мърмореше просякът, като поемаше миризмата и се облизваше лакомо.

Хранеха се бавно и духаха всяка лъжица от гозбата. Лапа се въртеше с тихо скимтене около тях, а кучето на просяка дишаше зяпнало, с изплезен език до стената, защото беше страшна жега, сенките дори не можеха да спасят човека и чудно как всичко не се разтопи. В тази разгряна и сънна тишина само лъжиците стъргучеха и от време на време ластовица зачуруликваше нейде под стряхата.

— Да може тъй малко квасено млекце да се поразхлади човек! — въздъхна просякът.

— Сега, сега ще ти донеса! — успокои го Южка.

— Много ли си изпроси днеска? — запита го Петрек, като посягаше сънено с лъжицата.

— Смили се над нас грешниците, господи, и забрави обидите на просяците! Къде ти много? Кой как види просяк, или в небето се загледа, или пък от петдесет крачки се отбива. Други пък ще ти пусне някой грошец, а иска десетаче да му върнеш! Отглади ще си умре човек.

— За всички е тежка тая година пред ново жито — прошепна Веронка.

— Истина, ама за водка всеки намира.

Южка пъхна паницата в ръката му и той усилено заяде.

— Приказваха си на гробищата — заговори отново, — че Липци ще се погоди днеска е дворянина, истина ли?

— Ако получат, което им се полага, може и да се погодят — рече Ханка.

— А немците си заминаха вече, знаете ли? — обади се буйно Витек.

— Мор да ги измори! — изохка просякът и раздруса пестници.

— И на тебе ли направиха нещо лошо?

— Отбих се снощи у тях, а те насъскаха кучетата си въз мене. Еретици проклети, кучешко потекло! Сигурно са ги натиснали липчени, та затова са избягали! Кожата им бих одрал на такива — казваше просякът и сладко кусаше из паницата, па като свърши, нахрани и кучето и се накани да стане от пейката.

— Жътварско време, та бързаш за работа — обади се насмешливо Петрек.

— Бързам; лани бяхме шестима на събора, а сега четирийсет и пет души деряха гърла, проглушиха ушите на хората.

— Па ела да спиш нощеска — покани го Южка.

— Господ здраве да ти дава, че не забравяш сиротия.

— Сирота, хубостника, а едвам повдига шкембето си — присмя се Петрек, като гледаше как се тътре по улицата, дебел като клада, и опипва с тояжката пречките по пътя си.

Не след много опустя и къщата. Едни легнаха да поспят на сянка и вече хъркаха, а другите отидоха на събора.

Зазвъниха и за вечерня. Слънцето се бе вече доста наклонило на запад, жегата като че ли понамаля. Макар че все още мнозина си почиваха край къщите, но все повече хора излизаха на черковния площад при палатките и сергиите.

Южка отиде с момичетата да купува иконички и главно да се нагледа хубавко на всичките ония панделки, маниста и разните други чудесии на събора.