Владислав Реймонт - Селяни

— Ах, господи, тогава ще падне работа!

Тъй си приказваха те весело, един през друг. Всички бяха обзети от радост, очите им излъчваха сила, гордост изправяше гърбовете и ръцете им сами се протягаха да вземат тази възмечтана земя.

Не един вече тананикаше от удоволствие и подвикваше на евреина за водка, не един бърбореше наизуст за дяловете и всеки бленуваше за новите стопанства, богатства и радости. Бръщолевеха като пияни и се смееха, удряха с пестници по масите и притупваха разпалено с крака.

— Тогава вече ще дойде празник в Липци!

— Хей, и какви забави, какви музики ще стават тогава!

— И сватбици през сирница множко ще станат.

— Момите в село ще се свършат.

— Ще си прикупим гражданки, не сме ли достойни за такива?!

— Ех, майката, жребци, жребци ще впрягам тогава!

— Я тихо бе — викна старият Плошка, като удари с пестница по масата, — разкрещели сте се като евреи в събота! Исках да кажа само дали в това обещание на дворянина няма някаква подмамка? Разбирате ли, а?

Всички притихнаха, сякаш някой със студена вода ги поля. Едва след малко се обади помощникът:

— И аз не мога да разбера защо е такъв щедър.

— Разбира се, че ще има някаква въдица тука, ами как можеш да дадеш толко земя почти даром — продължи някой от старите.

При тия думи Гжеля скочи и извика:

— Ще ви кажа, че сте глупави като овце!

И пак почна да разправя и да тълкува пламенно, та се изпоти като мишка; ковачът също усилено разправяше и обясняваше всекиму поотделно. Но старият Плошка не се поддаде. Той само клатеше глава и тъй хапливо се подсмиваше, че Гжеля подскочи с пестници към него, като едвам задържаше яда си.

— Кажи тогава кое е правото, щом смяташ нашето за лъжа!

— Ще кажа! Познавам аз, познавам добре това кучешко племе и ви казвам: не вярвайте на дворянина, дорде не видите черно на бяло. Те всякога на наш гръб са се охранвали, та и сега искат да ядат от нас!

— Тъй смяташ ти, добре, тогава недей се съгласява, но и на другите недей пречи! — викна Клемб.

— Ти ходи в гората с тях, та и сега държиш тяхната страна!

— Ходих и ако потрябва, пак ще ида! А държа, не за тях, ами за сговора, за правдината и за цялото село. Защото само щурия не вижда в това ползата за цяло Липци. Само щурия не взима, когато му дават.

— Вие всички сте щури, защото за бълхата цял юрган искате да изгорите. Глупаци! Щом дворянина сам дава толко, може и повече да даде.

И те се запрепираха все по-разпалено, а понеже и другите поддържаха Клемб, стана такъв шум, та чак Янкел дотърча и сложи голяма бутилка водка на масата.

— Мирно, мирно, стопани! Сговор да бъде! Дано Подлесието стане Ново Липци! Дано всеки стане господар! — викаше той и пущаше в ход чашата.

Не ще и дума, че взеха да пият и по-спокойно да се разправят, защото вече всички бяха склонили към сговор освен стария Плошка.

Ковачът, който навярно имаше тлъста облага от това, приказваше най-високо, хвалеше почтеността на дворянина и час по час поръчваше за цялата компания ту водка, ту бира, ту дори арак с мастика.

Тъй хубаво се забавляваха, че мнозина вече бяха накървавили пиянски очи и едвам фъфлеха, а Кобус, който през всичкото време уста не бе отворил, изведнъж задърпа хората за яките и завика:

— Ами безимотните? Да не сме ние на гроб камък? И на нас се пада земя! Няма да допуснем да се съгласите! Справедливост трябва да има! Как така, един едва да носи угоеното си шкембе, а друг да умира отглади! Земята трябва да бъде по равно на всички! Дворяни, синковците недни! На някои се лъскат голите задници, ама вирят нос, като че ли все кихат! Келчовци смахнати! — кряскаше той все по-високо и тъй непристойно ругаеше всички, та не изтраяха и го изхвърлиха из вратата, а той продължи да псува и заплашва пред кръчмата.

Не след много дружината взе да се разотива по домовете, само по-лакомите за веселба останаха в кръчмата, дето вече подрънваше музиката.

Тъкмо тогава и вечер наставаше, слънцето залезе зад горите и цялото небе се покри със зари, та върховете на житата и овошките сякаш се къпеха в червенина и злато. Влажен и гальовен вятър повяваше, жабите закрякаха, обаждаха се и пъдпъдъците, а песента на щурците се разнасяше по полята като непрестанен шум на зрели класове. От събора вече се разотиваха, тропаха каруци, а тук-там някой хубаво пийнал пееше гръмогласно.

Липци утихна, пред черквата опустя, но пред къщите имаше още много народ, който се наслаждаваше на прохладата и на празничната почивка.