Владислав Реймонт - Селяни

Латерната пак засвири, просяците пак запровличаха жалби и задрънкаха паничките си, разговорите се засилваха полека и изпълваха цялото село, та бръмна като кошер преди роене.

Понеже всеки бе сит и отморен, с готовност се събираше с други и се веселеше с тях, едни си приказваха с приятели, други току пулеха очи във всичко, трети се натискаха, където и останалите; кой бе седнал по на чашка със събеседници, кой отиваше в черквата или заставаше нейде в сянка и си мислеше нещо, но всички бяха обзети от еднаква празнична радост. Па не е и чудно, ами как — всеки си се помоли и повъздиша до насита; нагледаха се на позлати, на свещи, на икони и на други свети неща; от все сърце си отплакаха. Наслушаха се на орган и на песни и като че ли се изкъпаха в този празник, душите си очистиха и укрепиха, видяха толкоз много народ, насъбраха спомени и макар само за този едничък ден забравиха всички грижи!

Па и редно си е, че най-първите стопани или сиромашта, безимотните или най-простите просяци, всички заедно се веселяха и правеха такава шумна и развълнувана навалица край сергиите, че не беше лесно да се доближи човек там. То се знае, че най-високо приказваха жените, като се натискаха една през друга до палатките, колкото поне да се допрат и да се нагледат на тия хубости.

Шимек бе купил на Настуша кехлибари, панделки и червена забрадка. Тя веднага се бе докарала с тях и хванати през кръста, ходеха от сергия на сергия, весели и сякаш пияни от радост.

С тях се движеше Южка, само се пазареше и разглеждаше разните изложени по масите неща и час по час с жална въздишка правеше сметка за нищо и никаква си злотувчица.

Ягуша се тътреше нейде далече от тях и се преструваше, че не забелязва брат си. Тя вървеше сама, странно тъжна и убита. Не я радваха днес нито разветите панделки, нито музиката на латерната, нито навалицата и крясъците. Подбрана от тълпата, тя вървеше с другите и се спираше там, накъдето я тласнеха, без да знае защо е дошла и къде ще иде.

Матеуш се доближи до нея и покорно пошепна:

— Не ме пъди от себе си!

— Ех, кога ли пък съм те пъдила?

— Та веднъж ли! Нима не ме нахока?

— Тежка дума ми каза, та трябваше. Който ме… — и тя изведнъж млъкна.

Яшо полека си проправяше път през навалицата към нея.

— И той на събор! — пошепна Матеуш, като посочи попчето, което се дърпаше със смях да не му целуват ръка.

— Като дворянски син! Какъв се е докарал! А помня добре как доскоро търчеше след кравите.

— Разбира се! Такъв човек крави пасе ли? — възрази тя, неприятно засегната.

— Нали ти казвам. Помня как веднъж органиста го напердаши, че изпуснал кравите в Причековия овес, па заспал нейде под една круша.

Ягуша отмина и макар нерешително, си проправяше път към него. Той й се усмихна, но понеже всички го гледаха като писано яйце, накупи иконки от една сергия и почна да ги раздава на момичетата и на други, които пожелаеха.

Тя застана пред него като вкопана и го загледа е пламналите си очи, а на червените й устни цъфна кротка, светла, сладичка като мед усмивка.

— На̀ ти, Ягушо, защитница — рече той, като й подаде иконка. Ръцете им се срещнаха и се разминаха като опарени.

Тя трепна и не посмя да отвори уста. Той каза още нещо, но тя като че ли потъна в очите му и почти нищо не можа да разбере.

Навалицата ги раздели, та тя скъта иконката в пазвата си и дълго гледа след него из народа. Никъде го нямаше вече. Той отиде в черквата, защото камбаните биха вечерня, но беше постоянно пред погледа й.

— Като някой светец изглежда! — пошепна неволно тя.

— Затова и момите си изгледаха очите по него. Глупачки, не е той за тяхната уста лъжица.

Ягна бързо се озърна. До нея стоеше Матеуш.

Тя промърмори нещо и искаше да се откачи от него, но той неотстъпно вървеше до нея и след дълго мислене я попита:

— Ягушо, а майка ти какво рече за годежа на Шимек?

— Какво ли? Щом иска да се жени, нека се жени, воля му.

— Ще му даде ли, каквото му се пада от имота?

— Отде да знам аз! Не ми е казвала. Да попита нея.

Шимек и Настуша се приближиха до тях, намери се отнейде и Йенджих, та се събраха цяла група и пръв започна Шимек:

— Ягушо, не дръж страната на мама, когато иска да ми пречи.

— Разбира се, че съм с тебе. Но ти си се променил оттогава, я виж… Съвсем друг си станал! — чудеше се тя, защото той бе застанал пред нея много издокаран, изправен, хубаво избръснат, накривил шапка и с бял като мляко клашник.

— Защото се изскубнах от майчиното си опекунство.