Владислав Реймонт - Селяни

— Благодетел, не можеш го позна какво ти мисли — мърмореше Шикора, та Клемб го дори бутна да престане.

И така си приказваха един на друг, докато едно попче в бяла одежда се запромушва към тях с табла в ръка.

— Я, струва ми се, че това е Яшо органистовия — извика някой.

Наистина бе Яшо, но облечен като свещеник, и събираше дискос за черквата. Той се поздравяваше с всички и събираше хубави волни пожертвования, защото го познаваха и нямаше как да не дадат, та всеки развързваше възелчето и пущаше някой грош, а честичко и злотувка някоя зазвъняваше между медните монети; дворянинът пусна рубла, а дворянките дадоха сребърни пари. Изпотен, почервенял от умора и твърде радостен, Яшо събираше неуморно по целите гробища, като не пропущаше никого и никому не жалеше добрата си дума, а като се натъкна на Ханка, тъй учтиво я поздрави, че тя сложи цели четирийсет гроша. Като се спря при Ягуша и дрънна дискоса, тя вдигна очи и сякаш се вдърви от почуда. И той се пообърка, каза нещо и бързо отмина.

Тя дори забрави да спусне нещо в дискоса, а само гледаше ли, гледаше след него, защото й се стори също като онзи светия, дето е изписан в страничния олтар, такъв млад, строен и хубав. Като че ли я урочаса с огнения си поглед, та напразно триеше очите си тя и току се кръстеше. Нищо не помогна.

— Син на органист, па как хубаво се е докарал.

— И майка му се надува като пуяк.

— От Великден вече е в училището за свещеници.

— Свещеника е изискал да го пуснат да му помага на събора.

— Баща му е скръндза и кожодер, ама за него не жали парите.

— То се знае, малка чест ли ще е, когато стане свещеник?

— И ползичка ще пада.

Така шепнеха наоколо, но Ягуша нищо не слушаше, а го следеше с поглед, където и да мръднеше.

Скоро се свърши и службата, само дето свещеникът съобщаваше от амвона за станали годежи и напомняше за нередности, но народът вече започна да излиза, просяците надигаха страдалчески гласове и хорово провличаха и скимтяха просяшките си песни.

И Ханка си тръгна към изхода, когато Балцерековица си проправи път до нея с голямата новина.

— Знаеш ли — бъбреше тя задъхана, — свещеника вече каза от амвона за годежа на Настуша с Шимек Доминиковичиния.

— Ами Доминиковица какво ще каже сега?

— Какво ли, ще стане тя една… ще се хванат за косите майка и син…

— Нищо не ще може да му стори, Шимек си има право, па е и на години вече.

— Харничко, харничко пъкло ще настане у тях — обади се Ягустинка.

— Не са малко свадите и без това, стигат тия грехове! — въздъхна Ханка.

— Чу ли вече за кмета? — заприказва Плошковица като тътреше покрай нея угоения си корем и тлъстото и червено лице.

— Толкова грижи около погребението се струпаха на главата ми и все нови ядове, та не знам какво става по хората.

— Старшията казал на човека ми, че много нещо липсвало от касата на селото. Кмета тича сега по селото и се увива около тоя-оня за заем, баре малко да събере, че всеки ден чакал да дойде ревизор…

— Още свекър ми казваше, че такъв край го чака него.

— Гордееше се, надуваше се, все той да е начело, ама сега ще плаща за това си големство!

— Ами могат и имота му да вземат!

— Могат, защо да не могат, па ако не стигне, ще си го и излежи в затвора — дъдреше Ягустинка. — Поживя си кучето, сега нека му излиза из носа.

— Чудно ми беше, че дори на погребението не се мярна.

— Потрябвал му е Борина, когато с вдовицата му е завързал приятелство.

Млъкнаха, защото току пред тях се яви Ягуша, повела майка си; майка й вървеше прегърбена и с още вързани очи, но Ягустинка не изпусна случая.

— Ами кога ще е сватбата на Шимек? Никой се и не надяваше, че свещеника ще обади от амвона за тоя годеж! Разбира се, мъчно е да се забранява на момчето, щом вече му е омръзнало женско къщуване. Настуша ще го отмени сега… — говореше тя с присмех.

Доминиковица изведнъж се изправи и рече твърдо:

— Води ме, Ягушо, води ме по-бързо, че ще ме изяде тая кучка!

И тръгна бързо, като че ли бягаше, а Плошковица се засмя тихичко:

— Уж сляпа, па хубаво видя…

— Сляпа е, ама все още може да докопа чорлите на Шимек.

— Пази, боже, да не докопа и нещо друго…

Ягустинка вече не отговори, при това настъпи и блъсканица при вратата на черковния двор, та Ханка се изгуби и остана нейде след всички, но дори беше доволна от това, защото й бяха омръзнали тия неприлични заяждания, и захвана да раздава по два гроша на просяците, без да пропусне никого, а на оня слепия с кучето пусна цяло десетаче и рече: