Владислав Реймонт - Селяни

Сълзи рукнаха от бледите й очи, та Ханка дори се слиса.

— Мислех си, че ще почнеш да кълнеш, а пък ти на плач го удари, я виж, я виж!

— Що думаш?! Да кълна в такова време! Човек само от злочестина понякога облекчи езика си, но друго седи на сърцето, та щял той, не щял, трябва да се радва, па и да скърби с другите… Не може човек да живее отделно, не може…

Минаваха покрай ковачницата: чуковете удряха гръмко, от огнището бухаше червен огън, а до стената ковачът слагаше шина на колело. Като забеляза Ханка, той се изправи и втренчи очи в пламналото й от треска лице.

— Е какво?… Дойдоха празници и за Липци, а?… Връщат се като че ли някои.

— Всички се връщат, кмета прочел това в писмото! — поправи го Ягустинка.

— Всички ли?… Убийците няма да пуснат веднага, не…

На Ханка закипя в главата и чудно как сърцето й не се пръсна от болка, но тя изтрая удара и като отминаваше, рече със страшна омраза:

— Дано да ти изсъхне езика!…

Тя забърза, за да избяга от неговия смях, който като отровни зъби се забиваше в сърцето й.

Едва пред дома си тя се обърна и погледна наоколо.

— Лепи се, лепи се… тежко ще бъде да се иде с плуг на нивата.

Тя си даваше вид на спокойна.

— Утринен дъжд и танц на дърта баба не траят дълго.

— В такова време с мотика трябва да садим картофите.

— Току-виж, че жените, окъснеят заради новината, но ще дойдат… ходих снощи у тях, всички обещаха да дойдат да отработват.

В къщи вече гореше силен огън; беше светло и по-топло от вън. Южка белеше картофи, а пеленачето врещеше, колкото му глас държи, въпреки залъгванията на по-големите деца. Ханка коленичи пред люлката и взе да го кърми.

— Южо, Петрек да сложи потоници на колата, та да изкарва тор от Фльоркини и да го кара на нивата при Пачешовата ръж. Докато престане дъжда, той ще изкара някоя и друга кола… да не се потрива така без работа!

— Ти с много лошо око гледаш мързеливите — рече Южка.

— Но и аз не си жаля пищялите! — Тя стана и скри гърдата си в пазвата.

— Гледай сега как съвсем ми е щукнало из ума, та то след пладне нали е празник! Свещеника нали рече, че отлага молебствието от Свети Марко за днес, на осмия ден…

— Та нали само в трите дни пред Възнесение се правят такива молебствия!…

— Щом го каза той от амвона, значи, че и в други дни могат да се обикалят кръстовете и да се освещават селските граници.

— Момчетата ще има да си патят днес по границите на мерата — засмя се Южка към Витек, който влизаше.

— Идат вече, идат. Тичай с тях и нареди там, каквото трябва. Аз ще си остана у дома, ще разтребя и ще сготвя закуска. Южка и Витек ще носят на нивата картофи! — рече Ханка на Ягустинка, като поглеждаше към работничките, които, завити с шалове и наметки, та едвам очите им се виждаха, с кошнички и мотички в ръце се събираха до стената пред къщи и очукваха обувките си о прага.

Ягустинка незабавно ги поведе през прелеза към пътя за нивите и бързо навлязоха в черните подгизнали лехи.

Те веднага се заловиха за работа по две на леха, обърнати с глави една към друга, копаеха ровчета с мотичките си, хвърляха картофи в тях, зариваха ги с пръст и същевременно окопаваха напречните редици.

Четири работеха, а Ягустинка помагаше само колкото да подканя.

Ами като не спореше работата!… Ръцете се вкочаняваха от студ, браздите мокри, в обущата се събираше вода, а дрехите страшно се каляха, защото дъждът, макар и топъл и все по-ситен, валеше непрестанно, пръскаше се по отвалените от плуга буци и шумолеше из градините, които бяха надвесили цъфналите си клони над пътя и с някакво удоволствие се излагаха да ги вали.

Но вече клонеше на промяна: петлите пееха, отстрани небето се извисяваше с поразкъсани облаци, ластовици пронизваха въздуха, сякаш на разузнаване, а враните напущаха билата на къщите и се носеха тихичко и ниско над полята.

Жените, прилични на кълбета от измокрени парцали, ровеха, работеха полека и си приказваха, па и дълги почивки си правеха, понеже бяха дошли да отработват, докато Ягустинка, която садеше ходешком грах по браздите, извиши глас и рече, като разглеждаше наоколо:

— Малко стопанки има по полето днес и в градините ги няма никакви.

— Мъжете се връщат, къде ще ти мислят за работа!

— Така си е, готвят сега блажнички гозби и топлят завивките…

— Присмиваш се, ама и на тебе ти треперят прасците за тях! — обади се Козеловица.

— Не отричам, че вече и Липци ми омръзна без мъжете. Стара съм, истина, ама ще си кажа правичката, че макар да са и проклети, и неверници, и пияници, и побойници, но и най-грозния да се яви сега, веднага ще стане и по-живо, и по-весело, и по-леко на човека. Ако някоя каже, че не е така, ще излъже като циганка.