Владислав Реймонт - Селяни

Ханка благодари сърдечно на кумовете, като се разцелува с всички и се извиняваше, че кръщенето не е такова, каквото трябва да бъде у Боринови.

— Като родиш след година четвърто, ще наваксаме тогава всичко — шегуваше се кметът и избърсваше мустаците си, защото чашата се приближаваше към него.

— Кръщенка без баща — все едно грях без прошка — обади се необмислено Ямброжи.

При тия думи Ханка се разплака, та жените взеха да пият за нейно здраве и я прегръщаха, а като потуши малко жалбите си, тя почна да ги кани да хапнат, че пържените яйца с колбаса ухаеха приятно от чиниите.

Ягустинка угощаваше, а Южка припяваше на детенцето и го приспиваше в едно коритце, защото старата люлка нямаше крака.

Дълго стъргаха по чиниите и никой не промълви ни дума.

И понеже в отвода бяха надошли деца и все по-често назъртаха в стаята, кметът им хвърли шепа карамелчета и те с крясък и бой изхвръкнаха навън.

— Дори Ямброжи забрави езика си в устата! — подхвана Ягустинка.

— Защото си прави сметка мълчешката, че на момчето трябва да се приготви имот и момиче да му се дири.

— Имот — бащина грижа, а момиче — на сватите.

— Няма да се свърши женската челяд, няма! Молят, молят хората с нея, па който се съгласи да вземе някоя, и му доплащат.

— Струва ми се, че на кметицата й се ще да си има детенце; видях я като простираше дрехите на умрелите си деца.

— Като че ли кмета обещава да прави кръщене наесен!

— При такава длъжност не забравя той какво трябва!

— Някак е тъжно в къщи без детски плач! — рече важно той.

— Наистина и грижите им са много на децата, ама и отмяна са, па и радост…

— И още каква! Ама и златото, като го купиш много скъпо, и от него губиш! — промърмори Ягустинка.

— Вярно е, има и лоши, та никак не бръснат родителите си, упорити, ама дето викат: каквато козата, такова и ярето, каквото посееш, такова ще ида жънеш! — въздъхна Доминиковица.

Ягустинка се ядоса, защото разбра, че за нея подмята.

— Лесно ти е на тебе да се присмиваш на другите, че имаш такива добри момчета, дето и да ти опредат, и кравите да ти издоят, и паниците да измият като най-сръчни моми.

— Защото са възпитани на скромност и послушание.

— Е, вярно е, дори сами си подлагат бузите да ги удрят! Одрали са кожата на баща си! То се знае, каквато козата, такова и ярето, ти право каза; нали помня какви ги не вършеше и ти с ергените, кога беше млада, та не е чудно, че Ягуша, се е метнала цяла на тебе, същата е, каквато беше и ти: дръвник да е, стига само да е накривил шапка и да поиска… от учтивост няма да му откаже — зъбеше се Ягустинка злобно над ухото й, та Доминиковица побледня и навеждаше все по-ниско глава.

Тъкмо в това време Ягна минаваше през отвода, Ханка я повика да я черпи с водка: тя изпи чашата и без да погледне никого, си отиде.

Кметът се мръщеше и напразно я чакаше да се върне пак.

Разговорите някак не вървяха, той се ослушваше и скришом мяташе поглед към нея, когато тя отново се показа и излезе на двора.

И на жените не се приказваше; само старите се хапеха с бесни погледи, а Плошковица приказваше тихо с Ханка. Ямброжи не пропущаше бутилката и макар че никой не го слушаше, плещеше нещо и лъжеше на поразия.

Ненадейно кметът стана и излезе уж да отиде зад къщи, но бързо тръгна през градината към двора. Ягуша седеше на прага на обора и даваше на едно шарено теленце да лиже пръста й.

Той се озърна развълнувано, пъхна й карамели в пазухата и пошепна:

— На̀, Ягушо, и ела по мръкнало в стаичката у кръчмаря, ще ти дам и нещо по-хубаво.

И без да чака отговор, върна се пак в къщи.

— Хо! Хо! Мъжко теленце си имате, добре ще го продадете — казваше той, като разкопчаваше клашника си.

— Ще си го чуваме, че е от чифлишката порода.

— Има сметка в него, а то воденичарския бик никак го не бива. Ще се зарадва Антек на такава стока.

— Божичко, кога ли ще го видя? Кога ли?

— Няма да мине много, аз ти казвам, повярвай ми!

— Нали чакат всички всеки ден.

— Казвам ви, че всеки ден може да пристигнат, нали там от управлението знам нещичко…

— Най-лошото е, че нивите не щат да чакат.

— Като се не засее навреме, страшно е човек да си помисли за есента!

Някаква кола изтропа, Южка назърна да види каква е и рече:

— Свещеника и Рохо дойдоха.

— Свещеника се тъкмеше да ходи за вино за литургии — обади се Ямброжи.

— Рохо е взел да му помага, а не Доминиковица! — подбиваше се Ягостинка.

Доминиковица не успя да й отговори, защото в този миг влезе ковачът и кметът се изправи с чаша към него.