Владислав Реймонт - Селяни

— Нека се опита! Наговорили са се и затова дотърчаха!

Тя не можеше да се успокои.

— Докато се върне Ямброжи, колбасите ще бъдат готови… — подговаряше старата.

Но Ханка млъкна, заета с работа и главно с мисълта как да отнеме онази сланина и бутовете.

Огънят пращеше на огнището и тъй хубаво гореше, че в цялата стая бе червено, в големите гърнета клокочеха разни неща, с които пълнеха червата, а децата нещо тревожно вдигаха врява над нощвите с кръвта.

— Божичко, прималява ми чак от тия сладки миризми! — въздъхна Витек, като поемаше с нос.

— Стига си душил, да не огребеш барем ти нещо! Върви да напоиш кравите, турни им сено и им нарежи слама за нощес… Късно е вече! Кога ще свършиш всичката работа?…

— Ей сега ще дойде Петрек, самичък не ще мога да свърша всичко…

— А той къде отиде?

— Не знаеш ли?… Помага отвъд на ония!

— Що? Петрек! Върви по-скоро да наредите добитъка! — викна Ханка изведнъж тъй силно в отвода, че Петрек тутакси изскочи на двора.

— Пък ти се размърдай и сама си ошетай стаята!… Я я виж ти нея!… Дворянка такава, пази си ръчичките, та слуги да й работят! — викаше тя, ядосана до последна степен, и в същото време изтърсваше на масата гърнето с череп дроб и други вътрешности, които вдигаха пара. Изведнъж вън затропа някаква кола и звънче зазвънтя.

— Свещеникът причастие отива при някого! — обясни Билица, който влезе тъкмо в тия миг.

— Кой ли пък ще се е разболял? Не сме чули!…

— Зад кметовата къща отмина! — кресна през прозореца задъхан Витек.

— Все ще да е у някой от безимотните…

— Па може и у вашите, у Причековите, само там има мъже…

— Ами, здрави си бяха те: такива кучета нищо не им става — шепнеше Ягустинка, но макар че не живееше добре с децата си и постоянно ги разкарваше по съдилища, се разтрепера.

— Ще се попроветря малко и ей сега ще се върна…

И тя бързо излезе.

Но мина доста от вечерта и Ямброжи се върна, а тя не дойде; старият казваше, че повикали свещеника за Агата, Клембовата роднина, дето се бе върнала в събота от просия.

— Как, тя не е ли у Клембови?

— Като че ли у Козелови или у Причековите се е прибрала да умре.

Само това си и пробъбраха, понеже бяха страшно заети с работа, която и без това беше много изостанала, защото Южка, па и самата Ханка час по час ставаха да изтичат на двора около вечерните грижи за добитъка.

Вечерта бавно минаваше, страшно се удължаваше и дотягаше, пък настана и една тъмница, та в очите да бръкнат на човека, няма да види. Студен дъжд започна да шиба, вятърът току блъскаше по стените и газеше градините, та овошките с шум се удряха в тъмнината, а понякога се втурваше в комина, та главните чак изскачаха от огнището из стаята.

Привършиха работата почти преди полунощ, а Ягустинка не се върна.

— Вали, па и кално е, та не й се е щяло да се лута пипнешком! — мислеше си Ханка, като поглеждаше навън, преди да си легне.

Наистина то беше едно време, че кучето да ти е жал да изгониш вън; виелица — чак покривите трещяха; по мътното небе се търкаляха сиви, нагизнали, пропити от дъжд облаци, във висините никаква звездица, никаква светлинка по къщите, изчезнали напълно в нощта. Селото отдавна спеше, само вятърът брулеше по полята, бореше се с дърветата и прегръщаше със свирене водите на вира.

Веднага след работа си легнаха да спят.

Ягустинка се яви чак на сутринта, но мрачна като някой разкалян, ветровит и студен ден; понагря само ръцете си в къщи и веднага отиде в плевнята да избира картофи, че бяха вече извадени из ровниците и седяха на камара.

Тя работеше почти сама, тъй като Южка често оставяше пробирането и отиваше да товари тор, който Петрек изкарваше бързо още от зори; Ханка го беше хубаво нахокала, защото вчера се много размайвал и не можал да изкара всичкия. Затова и той бързаше и подканваше живо другите, хокаше Витек, конете шибаше с камшика и така ги караше, че калта пръскаше наоколо.

— Проклетник такъв, на добичетата си изкарва сега! — рече старата, като замеряше по гъските, които на цяло стадо се бяха натрупали на тока, кълвяха картофите и неприятно гъготеха. После Южка я заприказва, но тя не се обади: седеше като немтур и грижливо криеше под дръпната над челото наметка зачервените си очи.

Ханка дойде да ги види само веднъж и следеше към къщи дали Ягна няма да излезе, та да пренесе месото у себе си и да претършува каците с житото, но като на проклетия Ягна не мърдаше никъде от къщи и понеже Ханка не можеше да се сдържи, току влизаше да повиди болния и като се заприказва веднъж за нещо, влезе в килера.