Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Джили… свършвай… Ама че комедия. Ти прекрасно играеш, но мен това не ме трогва. Виждал съм хора от този сорт. Когато всичко е добре, те са весели, безгрижни и очарователни, но щом мъничко започне да се разваля времето, те имат най-жалкия вид, скимтят и вият. Според мен, не само Роснолд е виновен за случилото се. Наистина, той е мъртъв, а мъртвите нямат срам, но ти… Добре…

Той сложи пакета на капака на триумфа и рязко се завъртя на токовете си. След това извади нейния куфар от багажника на мерцедеса и го хвърли на задната седалка на триумфа. Джили не можеше да сдържи сълзите си.

Гирланд я погледна, намръщи се, повдигна рамене и се върна към мерцедеса.

— Тръгваме — каза той, влизайки в колата.

Малик седна зад кормилото.

— Забравихте си пакета.

— Нека бъдем мъничко сантиментални, другарю. Тръгваме.

На завоя Малик спря. Те вързаха Кирст и го хвърлиха под една елхичка. Моторът на триумфа изръмжа и скоро той с бясна скорост ги задмина.

Малик погледна Гирланд.

— Тя си заминава.

— Да.

— Отнася си пакета.

— Да.

— Мислех, че работите за пари, Гирланд.

— Разбира се… Добре, тръгваме. Време е да се омитаме.

Малик като че ли беше твърде озадачен.

В самолета им се случиха места едно до друго.

— Можете да не ми отговаряте, ако не искате, Малик — неочаквано каза Гирланд, — но мога ли да ви питам нещо? Защо се отказахте от тези филми? При това толкова лесно? Това беше вашият звезден час или работата ви повече не ви интересува?

Малик мрачно разглеждаше огромните си ръце. Гирланд вече си помисли, че няма да му отговори, но Малик накрая произнесе.

— Следвам вашия пример в крайна сметка. Откакто работя в КГБ, никога не бях се замислял за личните си интереси, а в същото време вие отначало мислите за себе си, а после вече за работата. Занапред съм решил да действам като вас. Докато Ковски е на власт, аз не мога нормално да работя, а да седя в кабинета и да премятам книжа за мен е равносилно на смърт. И ето че ми се предоставя възможност да отстраня Ковски, да го прескоча. Ако го свалят, ще мога да работя активно… и тогава отново ще станем с вас врагове.

— Може би повече никога няма да се видим — вдигна рамене Гирланд. — За тази работа Дорей ме подмами с пари… А как искате да се отървете от Ковски?

Малик не му отговори веднага.

— Утре ще подам рапорт. В рапорта си ще съобщя, че вие сте унищожили филмите, че ако Ковски беше последвал съвета ми и беше предупредил американската полиция за тайното пътешествие на Шерман под чуждо име, то Шерман би се простил с мечтата си за президентско кресло. Ковски като идиот се отказа да се възползва от тази възможност. Ще му кажа, че нашият разговор е записан на магнетофонна лента и че тази лента е вече в Москва. Представям си каква муцуна ще направи.

Гирланд кимна със съгласие.

— Аз също си представям. Дорей ще бъде доволен.

Малик размърда могъщите си плещи.

— Не само той… Кацахме. Не бива да ни виждат заедно. На летището дежури Дрина. Бихте ли излезли пръв? Аз след вас. И ще се скрия, докато Дрина се обади по телефона за вашето завръщане.

— Все ми е едно.

Колесникът на самолета меко докосна пистата и Малик се обърна към Гирланд.

— Нека се сбогуваме. Надявам се повече да не се видим. След няколко месеца аз отново ще се върна към следователската работа. Така че, разделяме се… разбирате ли…

— Не си струва да слагаме край — разсмя се Гирланд, — но, надявам се, нашите пътища повече няма да се пресекат и… благодаря за помощта. Да… сбогом.

Стиснаха си ръце. Самолетът се приближи до зданието на аерогарата. Приятелите-врагове разкопчаха коланите си.

Гирланд беше разочарован, като не видя Мави Пол в приемната на Дорей.

Тя натисна копчето за повикване.

— Да — чу се в говорителя гласът на Дорей.

— Вашият любим екс-агент е пристигнал с доклад. Какво, да не би да ви събудих?

— А, вие ли сте… влизайте.

Гирланд влезе в просторната стая и седна на фотьойла. Беше облечен в чисто нов лек костюм от сив туид, кремава риза, червена вратовръзка и кафяви обувки. Дорей се учуди, като го видя в този контешки вид.

— Е, какво… радвате се да ме видите? — попита Гирланд с лека иронична усмивка.

Дорей го погледна над очилата.

— Носите ли филмите?

Гирланд се нацупи, вдигна рамене и уклончиво отговори:

— И да, и не. Аз ги взех, но това бедно малко дете така плачеше, когато разбра, че ще ги изпратя на татенцето й, така страдаше, че аз й ги дадох.