Пауло Куельо - Изневяра

- Ами вие, Линда? Не изпитвате ли ревност към съпруга си?

Аз ли?

Разбира се, че не. Имам му пълно доверие. Смятам, че ревността е за болни хора, които се чувстват несигурни, които нямат самочувствие, които смятат, че стоят по-долу, и вярват, че всеки представлява заплаха за връзката им. Ами вие?

Мариан пада в собствения си капан.

- Както казах, това е едно идиотско чувство.

Да, вече го спомена. Но ако разберете, че мъжът ви изневерява, какво бихте направили?

Якоб пребледнява. Овладява се да не пресуши на един дъх чашата след моя въпрос.

- Вярвам, че всеки ден той среща несигурни жени, които вероятно умират от скука в собствените си бракове, принудени да водят посредствен и банален живот. Предполагам, че и във вашата редакция има жени, които са започнали като репортерки и ще си останат такива до пенсия.

Много, отговарям без никаква емоция в гласа. Сипвам си още малко фондю. Тя ме гледа право в очите, знам, че говори за мен, но не искам съпругът ми да се усъмни в нещо. Изобщо не ме е грижа за нея, нито за Якоб, който навярно не е издържал на напрежението и й е признал всичко.

Спокойствието ми ме изненадва. Може да е от виното или пък пробудилото се чудовище да се забавлява по този начин. Може да е и удоволствието да се изправя срещу тази жена, която си мисли, че знае всичко.

Моля я да продължи, докато си топвам парченце хляб в разтопеното сирене.

- Както знаете, тези недолюбвани женички не представляват никаква заплаха за мен. Но за разлика от вас двамата аз нямам пълно доверие на Якоб. Вече ми е изневерявал няколко пъти, защото „плътта е немощна"...

Якоб се смее нервно, отпива още една глътка вино. Бутилката е свършила и Мариан прави знак на келнера да донесе още една.

- ... но се опитвам да гледам на това като на част от една нормална връзка. Ако мъжът ми не е желан и преследван от онези уличници, значи е напълно безинтересен. Знаете ли какво изпитвам вместо ревност? Възбуда. Често си свалям дрехите, отивам гола при него, разтварям си краката и го карам да направи с мен точно същото, което е правил с тях. Понякога го моля да ми разкаже как е минало и от това получавам серия оргазми по време на секс.

- Фантазиите на Мариан... - казва Якоб не особено убедително. - Тя все измисля такива неща. Онзи ден ме попита дали не бих искал да отидем в някой суинг клуб в Лозана.

Разбира се, че не се шегува, но всички се смеем, дори и тя.

За мой ужас откривам, че на Якоб му харесва да го представят като неверен мъжкар. А съпругът ми изглежда страшно заинтригуван от отговора на Мариан. Моли я да каже нещо повече за възбудата, която изпитва, когато разбере за извънбрачните връзки. Иска адреса на суинг клуба и ме гледа с блеснали очи. Казва, че и на нас ни е време да пробваме нещо различно. Не знам дали не се старае да овладее почти нетърпимата атмосфера на масата, или наистина иска да опита.

Мариан казва, че не знае адреса, но ако той й даде телефонния си номер, ще му го изпрати в есемес.

Време е да се включа. Казвам, че, общо взето, ревнивите хора се опитват да демонстрират точно обратното, когато се намират в компания. Обожават да правят инсинуации относно поведението на партньора си, но са изключително наивни, щом вярват, че ще постигнат нещо. Аз например бих могла да имам връзка с вашия мъж, но вие никога няма да узнаете това, защото не съм такава идиотка, че да падна в капана.

Тонът на гласа ми се променя малко. Съпругът ми ме гледа, смаян от отговора ми.

- Скъпа, не мислиш ли, че отиваш прекалено далече?

Не, не мисля. Не аз започнах този разговор и не знам къде се опитва да стигне мадам Кьониг. Но откакто сме влезли тук, тя не престава да прави разни намеци, а на мен ми омръзна вече. Освен това не забелязваш ли как ме гледа през цялото време, докато ни кара да водим разговор, от който само тя на тази маса се интересува?

Мариан ме гледа стреснато. Смятам, че не е очаквала никаква реакция от моя страна, тъй като е свикнала да контролира всичко.

Казвам, че познавам много крайно ревниви хора, които ревнуват не защото смятат, че партньорът им изневерява, а защото не са център на внимание през цялото време, както биха желали. Якоб вика келнера и иска сметката. Чудесно. В края на краищата те ни поканиха и те трябва да платят.

Поглеждам часовника и се преструвам на много изненадана: вече е минал часът, за който се бяхме уговорили с бавачката! Ставам, благодаря за вечерята и отивам до гардероба да си взема палтото. Разговорът вече е за децата и отговорностите, които идват с тях.