Пауло Куельо - Изневяра

Якоб е залепил на физиономията си една изкуствена усмивка и се съгласява покорно - изглежда като агне, отиващо на заколение.

За част от секундата през главата ми минават хиляди извинения. Но защо? Имам сериозно количество кокаин, което може да бъде използвано във всеки един момент, а надали ще ми се отвори по-добра „възможност" от тази, за да разбера дали ще продължа с плана си, или ще се откажа.

Освен това изпитвам зловещо любопитство да узная как ще мине вечерята.

С удоволствие, мадам Кьониг.

Мариан избира ресторанта на хотел „Армюр", което показва липса на оригиналност, защото тъкмо там всички водят своите чуждестранни гости. Фондюто му е отлично, келнерите се стараят да говорят всевъзможни езици, намира се в сърцето на Стария град... Но за онези, които живеят в Женева, той не е някаква новост.

Пристигаме след семейство Кьониг. Якоб стои отвън, понасяйки студа в името на пристрастяването си към никотина. Мариан вече е влязла вътре. Предлагам на съпруга ми да влезе да й прави компания, а аз ще изчакам господин Кьониг да си допуши цигарата. Той казва, че е по-добре да направим обратното, но аз настоявам - няма да е проява на добро възпитание да се оставят две жени сами на масата, макар и само за няколко минути.

- Не знаех как да реагирам, защото и аз бях изненадан - казва Якоб, след като съпругът ми влиза вътре.

Опитвам се да покажа, че няма никакъв проблем. Да не би да се чувства гузен? Или се притеснява, че това може да е краят на неговия нещастен брак (с онази ледена жена, което е като древногръцка мегера, искам да добавя)?

- Не става дума за това. Истината е, че...

Но мегерата ни прекъсва. С дяволска усмивка на устните, тя ме поздравява (отново!) с обичайните три целувки и нарежда на мъжа си да загаси цигарата, за да влезем веднага. Чета между редовете следното: подозирам ви, вероятно замисляте нещо, но знайте, че аз съм хитра, много по-хитра и умна, отколкото предполагате.

Поръчваме обичайното - раклет. Съпругът ми казва, че му е омръзнало да яде сирене, и избира нещо различно - наденица, която присъства в менюто ни за гости. И вино, но този път Якоб не го дегустира, не поклаща чашата и не отпива с премрежени очи, за да може да кимне одобрително - онова на първия обяд е било просто тъп опит да ме впечатли. Докато чакаме ястията и си говорим глупости, изпиваме бутилката, която веднага бива заменена от втора. Moля съпруга си да не пие повече, иначе пак ще трябва да оставим колата, а сега сме доста по-далече, отколкото предишния път.

Ястията пристигат. Отваряме трета бутилка. Продължаваме да си бърборим за едно-друго. Научаваме нещо за ежедневието на депутатите, получавам поздравления за моите две статии относно стреса („един твърде необичаен подход"), после разсъждаваме дали наистина цените на имотите ще паднат, след като банковата тайна изчезва и заедно с нея хиляди банкери, които сега се местят в Сингапур или Дубай, питаме се къде ще прекараме новогодишните празници и прочие.

Очаквам момента, когато бикът ще излезе на арената. Но той не излиза и аз свалям гарда. Пийвам повече, отколкото трябва, започвам да се отпускам, да се развеселявам и точно тогава вратите на ограждението за бикове се отварят.

- Онзи ден спорех с едни приятели за онова идиотско чувство, наречено ревност - казва Мариан Кьониг. - Какво мислите по въпроса?

Какво мислим по въпрос, който никой не обсъжда на подобни вечери? Мегерата успя добре да формулира изречението. Навярно го е обмисляла цял ден. Нарече ревността „идиотско чувство", за да ме накара да се почувствам по-оголена и по-уязвима.

- Като дете съм присъствал на ужасни сцени на ревност у дома - казва съпругът ми.

Какво? Той говори за личния си живот, така ли? Пред една непозната?

- И си обещах, ако се оженя, никога да не допусна това да ми се случи. Отначало ми беше много трудно, защото всички притежаваме инстинкта да контролираме нещата, дори и неконтролируемите като любовта и верността. Но успях. И жена ми, която всеки ден се среща с различни хора и понякога се прибира вкъщи по-късно от обикновено, никога не е чула от мен упреци или намеци.

Не съм чувала и подобно обяснение. Не знаех, че е израснал сред сцени на ревност. Мегерата успява да накара всички да се подчинят на командите й - хайде да вечеряме, загаси цигарата, говорете по темата, която аз съм избрала.

Има две причини за това, което мъжът ми току-що е изрекъл. Първата е, че изпитва недоверие към поканата и се опитва да ме защити. Втората е да заяви пред всички колко съм важна за него. Протягам ръка и докосвам неговата. Никога не съм си представяла това, Мислех, че просто не се интересува какво правя.