Тогава идва моментът за извънбрачните връзки. Жените коментират - да, те коментират! - своите любовници и тяхната неутолима страст. Тук вече има доза истина, защото в повечето случаи това става само във вълшебния свят на самозадоволяването, който е толкова реален, колкото и онзи на оставилите се да бъдат прелъстени от първия срещнат, независимо от неговите качества. Купуват скъпи дрехи и демонстрират благоприличие, въпреки че разкриват повече чувственост от момиче на шестнайсет години - с тази разлика, че момичето знае каква сила притежава.
Най-накрая идва мигът на примирението. Съпругът прекарва много часове извън дома, зает с работата си, а жената посвещава повече време на грижите за децата. В момента се намираме в тази фаза и аз съм готова да направя всичко възможно, за да се влюбя отново в мъжа си.
Любовта не е просто чувство, любовта е изкуство. И като всяко изкуство вдъхновението не е достатъчно, трябва и много труд.
Защо ангелът отлита и оставя жената сама в леглото?
- Не е ангел. Това е Ерос, гръцкият бог на любовта. Девойката с него в леглото е Психея.
Отварям бутилка вино, наливам в чашите ни. Той поставя картината над камината без огън - тя служи само за декорация в домовете с централно отопление И започва:
- Имало едно време една красива принцеса, на която всички се възхищавали, но никой не се осмелявал да я поиска за жена. Отчаян, царят се допитал до Аполон. Той му казал, че Психея трябва да бъде оставена сама, облечена в черно, на върха на една планина. Преди да изгрее денят, една змия щяла да дойде при нея, за да я направи своя жена. Царят се подчинил. Принцесата чакала цяла нощ идването на своя съпруг, умирайки от страх и студ. Най-накрая заспала. Когато се събудила, видяла, че се намира в чуден палат, с царска корона на главата. Всяка нощ съпругът й идвал при нея и я любел. Но й бил поставил едничко условие - Психея можела да има всичко, което си пожелае, но трябвало да му се довери изцяло и никога не бивало да вижда лицето му.
Колко ужасно, мисля си, но не се осмелявам да го прекъсна.
- Дълго време девойката живяла щастливо. Имала всички удобства, любов, радост и била влюбена в мъжа, който идвал при нея всяка нощ. Ала понякога изпитвала страх да не би да е омъжена за някоя чудовищна змия. Една сутрин призори, докато съпругът й спял, тя запалила един фенер. И разгледала Ерос, който лежал до нея - бил неописуемо красив. Но той се събудил от светлината. Като видял, че неговата любима не могла да спази единственото му условие, Ерос си тръгнал. Отчаяна, Психея се подложила на редица изпитания, които Афродита, майката на Ерос, й наложила. Дори не е необходимо да казваме, че свекървата умирала от завист заради красотата на снаха си и направила всичко възможно да попречи на сдобряването на двойката. При една от задачите, които трябвало да изпълни, Психея отворила някаква кутия и потънала в дълбок сън.
Нямам търпение да разбера как свършва историята.
- Ерос също бил влюбен и съжалил, че не е бил по-толерантен към жена си. Успял да проникне в двореца и да я събуди с върха на стрелата си. „Щеше да умреш заради любопитството си - казал той. - Искаше да намериш сигурност в познанието и съсипа нашата връзка." Но в любовта никога нищо не е съсипано завинаги. Убедени в това, двамата потърсили Зевс за помощ, умолявайки го да направи така, че бракът им никога да не може да бъде разрушен. Зевс застанал на страната на влюбените и си послужил със силни аргументи и заплахи, докато не получил съгласието на Афродита. От този ден нататък Психея (нашата подсъзнателна и логична същност) и Ерос (любовта) са завинаги заедно.
Наливам втора чаша вино. Облягам глава на рамото му.
- Който не приеме това и започне да търси обяснение за чудото и мистерията на човешките взаимоотношения, ще изгуби най-хубавото от живота.
Днес се чувствам като Психея на скалите - студено ми е и ме е страх. Но ако успея да преодолея тази нощ и се отдам на мистерията на живота и на вярата в него, ще се събудя в палата. Само трябва малко време.
Най-сетне идва големият ден, когато двете двойки ще са заедно на едно празненство - прием, който дава важен телевизионен водещ. Говорихме за това предишната вечер в хотела, докато Якоб пушеше обичайната цигара, преди да се облече и да си тръгне.
Аз вече не можех да откажа поканата, защото бях потвърдила присъствието си. Той също не можеше да промени решението си, защото щяло да е „ужасно за кариерата му".
Пристигаме със съпруга ми в централата на медията и ни информират, че празненството е на последния етаж. Телефонът ми звънва, преди да се качим в асансьора, и аз съм принудена да се измъкна от опашката и да застана във фоайето, за да разговарям с шефа си, докато други хора идват, усмихват се на мен и съпруга ми и дискретно кимват. Оказва се, че познавам почти всички.
Читать дальше