Пауло Куельо - Изневяра

В мир съм със себе си. По-точно, бях в мир със себе си до днес.

След като толкова нощи спах добре, чувствам, че чудовището се е върнало и се надига от пропастта, където беше захвърлено.

Вмен ли е проблемът или в наближаващата Коледа? Това време на годината ме потиска най-много. И не става дума за хормонални разстройства или за липсата на някои химични елементи в организма ми. Радвам се, че в Женева нещата не са така прекалени като в други страни. Веднъж прекарах празниците в Ню Йорк. Навсякъде имаше светлини, украси, улични хорове, натруфени витрини, елени, камбанки, изкуствени снежинки, дървета с топки във всевъзможни цветове и размери, усмивки, залепени на всички лица... Бях абсолютно убедена, че нещо съм сбъркана, че съм единствената, която не си е на мястото. Въпреки че никога не съм вземала ЛСД, си представям, че би ми била необходима тройна доза, за да понеса всички онези цветове.

Тук най-много да видим някоя лека украса по витрините на главната улица, основно заради туристите. (Купете! Занесете на децата си нещо от Швейцария!) Но аз още не съм минавала оттам, следователно това странно усещане не може да е заради празника. Наоколо няма нито един Дядо Коледа, окачен да виси на комин, за да ни подсеща да сме щастливи през целия месец декември.

Въртя се насам-натам в леглото както винаги. Съпругът ми спи както винаги. Правихме любов. Това напоследък се случва по-често, не знам дали за прикритие, или защото либидото ми се е пробудило, но е факт, че съм сексуално по-привлечена от него. Не ме пита нищо, когато закъснявам, нито пък проявява ревност. Освен първия път, когато, следвайки инструкциите на Якоб, ми се наложи да вляза директно в банята, за да махна и най-малката следа от издайнически миризми и петна. Сега винаги си нося резервни бикини, къпя се в хотела и влизам в асансьора с перфектен грим. Не съм напрегната и не предизвиквам подозрения. Два пъти се засякох там с познати, поздравих ги и ги оставих да се чудят: „Дали не се среща с някого?". Хубаво е за егото и е абсолютно безопасно. В края на краищата, щом се намират в хотелския асансьор, въпреки че живеят в града, значи са точно толкова виновни, колкото и аз.

Заспивам, а след няколко минути пак се събуждам. Виктор Франкенщайн създаде своето чудовище, доктор Джекил позволи на мистър Хайд да излезе на повърхността. Това засега не ме плаши, но може би вече трябва да обмисля някои правила на поведение.

От една страна, съм искрена, мила, внимателна и делова, способна да запазя самообладание в трудни моменти, особено ако някой е агресивен по време на интервю или се изплъзва от въпросите ми.

Но в момента откривам и другата си страна, която е много по-спонтанна, дива, нетърпелива и която не се ограничава само до хотелската стая, където се срещаме с Якоб, а започва да се проявява и в ежедневието ми. Лесно се раздразвам, когато продавачът си приказва с някой клиент, въпреки че има опашка. Отивам до супермаркета по задължение и вече не гледам цените и срока на годност. Когато някой ми каже нещо, с което не съм съгласна, веднага му възразявам. Обсъждам политиката. Защитавам филми, които никой не понася, и критикувам тези, които всички харесват. Обожавам да шокирам околните с абсурдни и напълно неуместни мнения. С две думи, преставам да съм сдържаната жена, която винаги съм била.

На хората вече започва да им прави впечатление. „Различна си!", коментират. Това е на крачка от „Криеш нещо". Което скоро ще стане на: „Щом си толкова потайна, значи не ти е чиста работата".

Може и да е параноя, разбира се. Но днес се чувствам така, сякаш съм две различни личности.

Давид просто е трябвало да заповяда да му доведат онази жена. Не е дължал обяснения на никого. Въпреки всичко, когато е възникнал проблем, е изпратил съпруга да поведе войската в битка. В моя случай е по-различно. Колкото и да са сдържани швейцарците, има моменти, когато са неузнаваеми.

На първо място при шофирането. Ако се забавим и за част от секундата, след като е светнало зелено, моментално започват да натискат клаксоните. Ако минем в друга лента, макар и с пуснат мигач, винаги можем да видим начумерено лице в огледалото.

Вторият случай е свързан с опасната тема за промените - независимо дали става дума да се смени къщата, работата или поведението. Всичко трябва да е стабилно, всички трябва да се държат по очаквания начин. Моля ви, не се опитвайте да бъдете различни и да се променяте час по час, защото така представлява заплаха за цялото общество. На тази страна й е коствало много, докато стихне до днешното си състояние на „завършеност“, не искаме да „се реформираме“ отново.