Пауло Куельо - Изневяра

Той поглежда часовника си. Моля го да продължи и усещам, че май се радва да разкрие душата си пред някого.

- Кратки срещи, целящи единствено задоволяването на сексуалния инстинкт, без никакво емоционално обвързване от страна на мъжа, са позволили запазването и продължаването на човешкия род. Умните жени не би трябвало да обвиняват мъжете за това. Те се опитват да устоят, но са биологично по-неспособни да го направят. Прекалено технично ли подхождам?

Не.

- Забелязали ли сте как хората се страхуват повече от паяци и змии, отколкото от автомобили, въпреки че загиналите в инциденти на пътя са повече? Това е така, защото съзнанието ни е още в пещерната ера, когато змиите и паяците са били смъртоносни. Същото се случва и с необходимостта мъжът да има много жени. В онези времена той е ходел на лов и природата го с научила така - запазването на рода е приоритет, трябва да забремениш колкото се може повече жени.

А жените не са ли мислели за запазването на рода?

- Разбира се, че са мислели. Но докато за мъжете ангажиментът към рода е траел максимум единайсет минути, то за жената всяко дете е означавало девет месеца носене освен грижите да го изхрани и опази от опасностите, от паяците и от змиите. Затова инстинктът й се е развил по друг начин. Любовта и самоконтролът са станали по-важни.

Той ми говори за себе си. Опитва се да оправдае постъпките си. Оглеждам се наоколо и виждам онези индийски диаграми, кристалите и ароматните пръчици. В действителност всички сме еднакви. Допускаме едни и същи грешки и продължаваме да си задаваме все същите въпроси без отговор.

Кубинецът отново поглежда към часовника си и ми казва, че времето ни е свършило. Ще дойде друг човек, а не му се ще пациентите му да се засичат в чакалнята. Става и ме изпраща до вратата.

- Не искам да бъда груб, но ви моля повече да не ме търсите. Вече ви казах всичко, което имах да кажа.

ВБиблията пише:

Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия. Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си. Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.

Тогава Давид наредил Урия, неговият верен воин, да поведе войската в опасна битка. Така Урия загинал, а Вирсавия заживяла заедно с царя в двореца му.

Давид - големият пример, идолът на поколения наред, безстрашният воин - не просто е извършил прелюбодеяние, а дори е наредил да убият неговия съперник, възползвайки се от верността му и от добротата му.

Не са ми необходими библейски оправдания за изневерите и убийствата. Но си спомням тази история от ученическите ни години, когато с Якоб се целувахме през пролетта.

Наложи се да минат петнайсет години, за да се повторят нашите целувки, а когато най-сетне се случи, всичко беше точно както не си го представях. Той беше суров, егоистичен и мрачен. Въпреки това ми хареса и исках да се случи отново, колкото се може по-скоро. За петнайсет дни с Якоб се видяхме четири пъти. Малко по малко нервното напрежение изчезна. Правихме както нормален, така и по-нестандартен секс. Засега не съм успяла да осъществя фантазията си да го вържа и да го накарам да ме ближе, докато не мога повече да издържам на удоволствието, но съм на път да я реализирам.

Постепенно Мариан губи значимост за нашата любовна връзка. Вчера пак бях със съпруга й и това доказва колко маловажна и отсъстваща е тя от всичко случващо се. Вече не искам мадам Кьониг да разбере и да реши да се развежда, защото така се наслаждавам на удоволствието да си имам любовник, без да се налага да се откажа от всичко, което съм постигнала с толкова усилия и с контрол над чувствата си - деца, съпруг, работа и дом.

А какво да правя с кокаина, който съм скрила тук и може да бъде намерен всеки момент? Похарчих толкова пари за него. Не мога да се опитам да го препродам. Би било крачка към затвора „Вандьовр". Заклех се никога повече да не опитвам. Мога да го подаря на хора, за които знам, че го употребяват, но репутацията ми би пострадала, а по-лошото е, че има вероятност да ме попитат дали мога да осигуря още.

Осъществяването на мечтата ми да спя с Якоб ме накара да полетя в небесата, а после ме върна обратно към действителността. Открих, че макар да смятах това за любов, то е просто страст, обречена да изтлее във всеки един момент. И изобщо не се опитвам да я поддържам - вече изживях авантюрата, удоволствието от прекрачването на нормите, новия сексуален опит, радостта. И не изпитвам нито капчица угризения. Подарявам си нещо, което съм заслужила след толкова години благоприличие.