Пауло Куельо - Изневяра

Ляга до мен, пали втора цигара, ползва за пепелник чашата от водка, която слага върху корема ми. Прекарваме доста време, безмълвно загледани в тавана. Той ме гали. Вече не е яростният мъж отпреди няколко минути, а романтичният младеж, който в училище ми говореше за галактики и за интереса си към астрологията.

- Не бива да оставяме по себе си никакви миризми.

Думите ме връщат към реалността по най-бруталния начин. Очевидно не му е за пръв път. Затова значи са били презервативът и практичните мерки, за да може всичко да продължи по начина, по който си е било, преди да влезем в тази стая. Мълчаливо го мразя и го ругая, но прикривам всичко с усмивка. Питам дали знае някой номер за премахване на миризмите.

Казва, че е достатъчно да се изкъпя, като се прибера, преди да прегърна мъжа си. Също ме съветва да се отърва от бикините, защото вазелинът ще остави следи.

- Ако той си е вкъщи, влез на бегом и кажи, че страшно ти се ходи до тоалетната.

Повръща ми се. Толкова време чаках, за да бъда тигрица, а бях използвана като кобила. Ала животът е такъв - реалността никога не се доближава до нашите младежки романтични фантазии.

Добре, така и ще направя.

- Искам пак да те видя.

Готово. Това простичко изречение беше достатъчно, за да превърне отново в рай онова, което ми се струваше самият ад. Да, и аз искам да те видя отново. Бях нервна и плаха, но следващия път ще е по-добре.

- Всъщност беше страхотно.

Да, беше страхотно, но едва сега си давам сметка. Знаем, че тази история е обречена, но в момента това няма никакво значение.

Няма да говоря повече. Само ще полежа до него, докато допушва цигарата си, ще се облека и ще изляза първа.

Ще изляза през същата врата, през която влязох. Ще взема същата кола и ще карам към същото място, където се прибирам всяка вечер. Ще вляза на бегом, ще кажа, че имам разстройство и трябва да ида до тоалетната. Ще се изкъпя, премахвайки и малкото, останало от него.

Едва тогава ще целуна съпруга и децата си.

Вонази стая ние не бяхме двама души с едни и същи намерения.

Аз търсех една изгубена романтика, а него го водеше инстинктът на ловеца.

Аз търсех момчето от младостта си, той искаше привлекателната и дръзка жена, която взе интервю от него преди изборите.

Аз бях повярвала, че животът ми може да придобие друг смисъл, той просто смяташе, че следобедът ще му донесе нещо по-различно от досадните политически дискусии.

За него беше просто развлечение, макар и опасно. За мен беше нещо непростимо, жестоко, проява на нарцисизъм, примесен с егоизъм.

Мъжът изневерява, защото му е заложено в гените. Жената го прави, защото няма достатъчно достойнство, и освен че отдава тялото си, винаги отдава по малко и от сърцето си. Истинско престъпление. Обир. По-лош от нападение на банка, защото, ако един ден се разкрие (а то винаги се разкрива), ще нанесе непоправими поражения на семейството й.

За мъжете изневярата е просто „глупава грешка". За жените е духовно убийство на онези, които ги обичат и подкрепят като майки и съпруги.

Легнала до мъжа ми, си представям как Якоб лежи до Мариан. В неговата глава тревогите са други - предстоящите политически срещи, задачите, които трябва да изпълни, препълненият с ангажименти график. Докато аз, идиотката, се взирам в тавана и си припомням всяка секунда, която изживях в хотела, и превъртам отново и отново порнофилма, в който бях главна героиня.

Сещам се за момента, когато погледнах през прозореца и ми се прииска някой да следи с бинокъл всичко това - може би дори да мастурбира, виждайки ме в подчинено положение, как ме унижават, как проникват в мен отзад. Как само ме възбуди тази мисъл! Направо полудях, след като открих тази моя страна, която въобще не познавах.

На трийсет и една години съм. Не съм дете и мислех, че за мен вече няма нищо ново. Обаче има. Аз съм загадка за самата себе си, отворих някои затворени врати и искам да продължа нататък, да опитам всичко, за което знам, че съществува - мазохизъм, групов секс, фетиши, всичко.

Не мога да кажа: не искам повече, вече не те обичам, всичко беше просто една фантазия, породена от моята самота.

Може би наистина не го обичам. Но обичам онова, което той събуди в мен. Отнесе се без капчица уважение, отне ми достойнството, не се притесни да направи точно онова, което иска, докато аз отново се опитвах да угодя на някого.

Съзнанието ми се носи към едно далечно и тайно място. Този път аз доминирам. Пак го виждам гол, но сега аз заповядвам, връзвам краката и ръцете му, сядам върху лицето му и му нареждам да ме ближе, докато не престана да издържам на толкова оргазми. Веднага след това прониквам в него с пръст - първо един, после два и три. Той стене от болка и удоволствие. Със свободната си ръка галя пениса му, докато свърши. Когато усещам топлата течност да се стича между пръстите ми, ги поднасям към устните си и ги облизвам един по един, за да ги избърша после в лицето му. Той ме моли за още. Но казвам, че му стига. Аз съм тази, която решава! Преди да заспя, мастурбирам и получавам два последователни оргазма.