— Много добре — каза той. — Ти стигна дотам, докъдето трябваше да стигнеш.
— Не искам горещ шоколад, искам вино. И искам да слезем в нашата стая с камината и разпръснатите навсякъде книги.
Бе казала „нашата стая“ съвсем несъзнателно.
Погледна ходилата си; с изключение на една малка резка имаше само червени следи, които щяха да изчезнат след няколко часа. Слезе с мъка по стълбите, без да обръща внимание на ншцо около себе си; отиде в любимия си ъгъл, на килима до камината — бе открила, че винаги когато сядаше там, се чувстваше добре, сякаш това беше нейното „място“ в тази къща.
— Дърварят, за когото ти говорих, ми каза, че когато човек прави някакво физическо усилие, когато изисква всичко от тялото си, умът му придобива необяснима духовна сила, подобна на светлината, която видях в теб. Какво почувства?
— Че болката е приятелка на жената.
— В това се крие опасността.
— Че болката си има граници.
— В това се крие спасението. Не го забравяй!
Мария все още беше объркана; бе изпитала това чувство на вътрешно спокойствие, когато бе излязла извън собствените си граници. Той й бе показал друг вид страдание, което също й бе доставило странно удоволствие.
Ралф взе една голяма папка и я отвори пред нея. Вътре имаше рисунки.
— Историята на проституцията. Нали за това ме попита, когато се срещнахме?
Да, бе го попитала, но само за да запълни времето, да се опита да бъде интересна. Но сега това вече нямаше никакво значение за нея.
— През всички тези дни плувах в някакво непознато море. Не смятах, че проституцията има своя история, мислех само, че е най-древната професия на света, както казват хората. Но тя има история, или по-точно има две истории.
— А тези рисунки?
Ралф Харт изглеждаше разочарован, понеже тя като че ли не разбираше за какво говори, но не го показа и продължи:
— Ето нещата, които нарисувах, докато четях, търсех, научавах.
— Нека да говорим за това друг път; днес искам да разбера болката, нека да не сменяме темата.
— Ти си я почувствала вчера и си открила, че тя ти доставя удоволствие. Почувства я и днес и постигна вътрешно спокойствие. Затова те съветвам да не свикваш с нея, защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.
— Не ми се вярва. Никой не иска да страда.
— Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.
Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: любовта.
— Спри!
Ралф спря. Настъпил бе моментът да смени темата и той започна да й показва една по една рисунките си. Отначало всичко й се струваше объркано — човешки силуети, но също и драсканици, цветове, нервни щрихи и геометрични линии. Постепенно обаче тя започна да разбира какво й говори, защото всяка от думите му бе съпроводена с жест, всяко изречение я връщаше в света, към който по-рано тя отказваше да се причисли — мислейки си, че всичко това е само един период от живота й, начин да печели пари и нищо повече.
— Да, открих, че съществува не само една, а две истории на проституцията. Първата ти е много добре известна, защото това е и твоята история: красиво момиче поради най-различни причини открива, че единственият начин да оцелее е, като продава тялото си. Някои от тези жени властват над цели нации както Месалина над Рим например, други се превръщат в митове като Мадам дю Бари, трети флиртуват с авантюрата и смъртта едновременно като Мата Хари. Повечето от тях обаче никога не доживяват своя звезден миг, никога не се изправят срещу голямо предизвикателство: те завинаги си остават провинциални момичета, дошли в големия град да търсят слава, съпруг, авантюра, но откриват съвсем друга действителност, потапят се в нея за известно време, свикват и започват да мислят, че владеят положението, но не успяват да направят нищо повече.
Читать дальше