Паулу Коелю - Единайсет минути

В крайна сметка, след като психологическата бариера на първите една-две нощи биваше преодоляна, професията на проститутките не беше по-различна от останалите професии: работеха много, бореха се с конкуренцията, полагаха усилия, за да са на ниво, спазваха работно време, подложени бяха на стрес, недоволстваха, когато имаше малко клиенти, и почиваха в неделя. Повечето от момичетата бяха вярващи и почитаха своите богове, ходеха на литургии, молеха се и общуваха с Бога.

А Мария, за да не погуби душата си, се бореше със страниците на дневника си. За своя изненада откри, че една пета от клиентите й не идваха в бара, за да правят секс, а за да разговарят. Плащаха цената съгласно тарифата, плащаха и стаята в хотела и в момента, когато Мария започваше да се съблича, й казваха, че не е необходимо. Искаха само да споделят с нея за напрежението в службата, за изневерите на жените си, за това колко са самотни и как няма с кого да разговарят (състояние, което й бе добре познато).

Отначало й се струваше странно. Един ден обаче, докато отиваше към хотела с някакъв високопоставен французин, който подбираше талантливи хора за отговорни длъжности (обясняваше й го, сякаш ставаше дума за най-интересното нещо на света), тя чу от него следното:

— Знаеш ли кой е най-самотният човек на света? Това е мъжът на ръководен пост, който има успешна кариера, получава много висока заплата, ползва се с доверието на висшестоящия и нисшестоящия, прекарва отпуската със семейството си, помага на децата си да си напишат домашните и един прекрасен ден се среща с тип като мен, който му прави следното предложение: „Искате ли да си смените работата и да печелите двойно повече?“

Този човек, който има всичко, за да се чувства полезен и щастлив, се превръща в най-нещастното същество на планетата. Защо? Защото няма с кого да разговаря. Изкушава го мисълта да приеме предложението ми, но не може да го обсъди с колегите си, тъй като те ще направят всичко възможно да го убедят да остане. Не може да говори с жена си, която дълги години е следила успешната му кариера и знае какво означава сигурност, но не знае що е риск. Не може да разговаря с никого, а трябва да вземе най-важното решение в живота си. Можеш ли да си представиш какво изпитва този човек?

Но Мария познаваше най-самотния човек на света, който беше друг: тя самата. Въпреки това се съгласи с клиента си с надеждата да получи хубав бакшиш — така и стана. След това, което чу, Мария разбра, че трябва да намери начин да освобождава своите клиенти от огромното напрежение, под което се намираха, което означаваше подобряване на качеството на нейните услуги и възможност за допълнителна печалба. След като установи, че да се премахва напрежението в душата е също толкова и дори по-печелившо, отколкото премахването на напрежението в тялото, тя отново започна да посещава библиотеката и да взема книги, в които се разглеждат брачни проблеми, психология, политика. Библиотекарката бе очарована, тъй като момичето, което й беше толкова симпатично, бе престанало да мисли за секс и сега насочваше вниманието си към по-важни неща. Мария започна да чете редовно вестници, като се стараеше да не пропуска и икономическите страници, тъй като повечето от клиентите й бяха на ръководни постове. Вземаше и книги за автотренинг, понеже почти всички й искаха съвети. Запозна се и с научни трудове за човешките емоции, защото по една или друга причина всички страдаха. Мария се превърна в уважавана проститутка, различна от другите, и шест месеца след като бе започнала тази работа, вече имаше многобройна, подбрана и вярна клиентела, което предизвикваше завист, ревност, но също така и възхищение у колежките й.

Що се отнася до секса, до този момент той с нищо не бе обогатил живота й: разтваряше бедра, изискваше да слагат презерватив, стенеше по малко, за да увеличи шансовете си за бакшиш (благодарение на филипинката Ния бе открила, че стенанията могат да й докарват по петдесет франка отгоре), и вземаше душ веднага след половия акт, за да може водата да измие поне малко душата й. Все едно и също. Никакви целувки — за една проститутка целувката е най-свещеното нещо. Ния й беше казала да пази целувката си за своя любим, както в приказката за Спящата красавица; тази целувка щеше да я пробуди и да я върне във вълшебния свят на приказките, а Швейцария отново щеше да се превърне в страната на шоколада, кравите и часовниците.

Също така никакви оргазми, удоволствия или други възбуждащи неща. Опитвайки се да стане най-добрата, Мария бе изгледала няколко порнографски филма с надеждата да научи нещо, което би могла да използва в работата си. Бе видяла много интересни неща, но не изпитваше желание да ги прави с клиентите си — изискваха много време, а за да бъде доволен Милан, момичетата трябваше да се срещат с по трима мъже на вечер.