Паулу Коелю - Петата планина

— Чакайте! — опита се да надвика всички градоначалникът. — Пред нас стои беззащитен човек, който с нищо не ни застрашава. Знаем, че войската ни е по-добре подготвена, а воините ни — по-храбри. Не сме длъжни да доказваме нищо на никого. Ако решим да се бием, ще спечелим сражението, но загубите ще бъдат огромни!

Илия затвори очи и отправи молитва градоначалникът да успее да убеди народа.

— Нашите деди са ни говорили за египетската империя, ала това време е отминало безвъзвратно — продължи градоначалникът. — Сега ние живеем в златна епоха, тъй като предците ни са разбрали предимствата на мира. Защо точно ние да прекъснем тази традиция? Войни днес се водят за пазари, а не на бойното поле.

Постепенно множеството замлъкна. Градоначалникът бе на път да успее!

Когато шумът съвсем стихна, той се обърна към асириеца:

— Това, което предлагаш, не е достатъчно. Ще трябва да платите таксите, които търговците плащат, за да преминат през земите ни.

— Нямате избор, повярвай ми — отвърна пленникът. Ние разполагаме с достатъчно хора, за да сринем до основи този град и да избием всичките му жители. Вие твърде дълго сте живели в мир и сте забравили да се биете, докато ние постепенно завладяваме света.

Отново се надигна глух ропот сред присъстващите. „Дано градоначалникът да не прояви колебание точно сега“, помисли си Илия. Не беше лесно обаче да се постигне споразумение с асириеца, който, макар и пленник, поставяше условия. Непрекъснато прииждаха хора. Илия забеляза, че дори търговците са оставили обичайните си занимания и сега бяха на скамейките, загрижени за хода на събитията. Процесът бе поел в опасна посока — вече нямаше как да не бъде взето решение, независимо дали то щеше да доведе до преговори или до смърт.

Зрителите започнаха да се разделят на два лагера. Едните защитаваха мира, а другите настояваха Акбар да даде отпор. Градоначалникът пошушна на жреца:

— Този човек дръзна да ми се противопостави пред поданиците ми. Но и ти стори същото.

Жрецът се извърна към него и с тих глас, така че никой да не чуе, му нареди незабавно да осъди асириеца на смърт.

— Не те моля, заповядвам ти. Не разбираш ли, че аз съм този, който те крепи на власт, и ако поискам, мога да ти я отнема начаса. Знам жертвоприношения, които уталожват гнева на боговете в случай, че сме принудени да заменим един управляващ род с друг. Няма да е за пръв път. Дори и в Египет, чиято империя е съществувала хиляди години, много пъти една династия е била заменяна с друга. И въпреки това редът във Вселената не се е променил, нито пък небето е паднало върху главите ни.

Градоначалникът пребледня.

— Комендантът е сред тълпата заедно с няколко войници. Ако ти упорстваш да преговаряме с този човек, аз ще кажа пред всички, че боговете са те изоставили, и ще бъдеш свален от власт. Затова сега ще продължиш процеса и ще сториш точно това, което ти заповядвам.

Ако знаеше, че Илия е наблизо, градоначалникът все още би могъл да излезе от това положение. Щеше да помоли израилтянина да разкаже за ангела, когото бе видял на върха на Петата планина. Щеше да припомни как пророкът възкреси сина на вдовицата. И тогава думите на Илия, който бе доказал, че може да върши чудеса, щяха да надделеят над думите на един човек, който ни веднъж досега не бе проявил свръхестествената си сила.

Но Илия явно го беше изоставил и градоначалникът нямаше избор. Освен това ставаше дума за живота на един пленник, а никоя войска в света не обявява война, загдето е загубила един воин.

— Тоя път ти победи — каза той на жреца. Някой ден щеше да поиска от него нещо в замяна.

Жрецът кимна и веднага след това бе произнесена смъртната присъда.

— Никой не може безнаказано да предизвиква народа на Акбар — обяви градоначалникът. — И никой не може да влиза в града, без да е получил разрешение от неговите жители. Ти се опита да сториш това и си осъден на смърт.

Илия, който продължаваше да стои на същото място, наведе глава. Комендантът се усмихна доволно.

Пленникът, следван от все по-многобройната тълпа, бе отведен до крепостната стена. Там разкъсаха това, което бе останало от дрехите му, и го съблякоха гол. Един от войниците го бутна в дълбока яма, а народът се струпа наоколо. Всеки се блъскаше, за да може да вижда по-добре.

— Воинът носи с гордост бойните си дрехи и не се страхува, когато врагът го разпознае. Шпионинът се облича като жена, защото е страхливец — извика градоначалникът, така че да бъде чут от всички, — Затова си осъден да се разделиш с живота си без достойнството на храбрите.