— За какво искаш да разговаряш?
— Известно ни е, че градоначалникът е мъдър човек — отговори асириецът. — Не искаме да разрушаваме града, нас ни интересуват само Тир и Сидон. Но Акбар е разположен по средата на пътя и владее долината. Ако се наложи да се бием с вас, ще изгубим време и хора. Затова ви предлагам да се споразумеем.
„Този човек казва истината — помисли си Илия. Бе забелязал, че той самият е обграден от група войници, които не позволяваха на градоначалника да го види. — Той разсъждава като нас. Господ стори чудо й ще сложи край на това опасно положение.“
Жрецът стана и викна към народа:
— Виждате ли? Те искат да ни унищожат, без да влизат в бой!
— Продължавай — каза градоначалникът на асириеца. Жрецът обаче се намеси за втори път.
— Нашият градоначалник е добър човек и не иска да се пролива кръв. Но ние сме във война и подсъдимият, който стои пред вас, е наш враг!
— Така е! — извика някой от присъстващите.
Илия разбра къде е сгрешил. Жрецът печелеше множеството на своя страна, докато градоначалникът се стремеше единствено да произнесе справедлива присъда. Опита се да се доближи до него, но бе изблъскай. Един от войниците го хвана здраво за ръката.
— Ти ще стоиш тук. В края на краищата ти даде тази идея — чу Илия глас зад себе си.
Обърна се и видя коменданта, който се подсмихваше.
— Не бива да приемаме никакви предложения — продължи жрецът, предавайки на тълпата възбудата, която личеше в жестовете и думите му. — Ако се покажем склонни да преговаряме, ще помислят, че се страхуваме. А на народа на Акбар не му липсва смелост, той може да устои на всяко нашествие.
— Асириецът е дошъл с мирни намерения — каза градоначалникът, като се обърна към насъбралите се хора. Някой възрази:
— Търговците желаят мир, жреците също. Градоначалниците опазват мира. Ала армията иска само едно — война!
— Нима не виждаш, че успяхме да се справим с религиозната заплаха от Израил и без война? — извика градоначалникът. — Не изпратихме нито войска, нито кораби. Изпратихме Иезавел. И сега те се кланят на Ваал, без ние да сме пожертвали нито един човек, без да сме участвали в нито една битка!
— Но асирийците не ни пращат красива жена, а воините си! — викна още по-силно жрецът.
Народът искаше смъртна присъда за асириеца. Градоначалникът хвана жреца за ръката и го накара да седне, като му каза:
— Отиваш твърде далеч.
— Идеята за публичен съд беше твоя, по-точно на израилския предател. По всичко личи, че градоначалникът на Акбар прави това, което той му нареди.
— После ще говоря с него. Сега трябва да разберем какво точно предлага асириецът. Поколения наред владетелите са се опитвали да наложат властта си със сила. Заявявали са открито какво мислят, без да ги е било грижа какво мислят хората, поради което всички тези империи са рухнали. Нашият народ израсна, защото се научи да изслушва. Развихме търговията, като се съобразявахме с желанията на другите и правехме всичко възможно да ги изпълняваме. В резултат на това спечелихме много.
Жрецът поклати глава.
— Думите ти изглеждат мъдри, а в това се крие най-голямата опасност. Ако ти говореше празни приказки, нямаше да бъде никак трудно да докажем, че грешиш. Но това, което току-що каза, ще ни вкара в капан.
Седналите най-отпред чуха спора. Акбар се славеше с това, че досега градоначалникът винаги се бе вслушвал в мнението на Съвета. Тир и Сидон бяха изпратили свои хора, за да видят как той управлява града. Името му бе стигнало до ушите на императора и с малко повече късмет градоначалникът би могъл да завърши дните си като придворен министър.
Днес се осмеляваха публично да оспорят авторитета му. Ако той не отсъдеше правилно, щеше да изгуби уважението на народа и занапред нямаше да може да взема важни решения, защото никой нямаше да му се подчинява.
— Продължавай — рече той на затворника, без да обръща внимание на гневния поглед на жреца, и подкани преводача да преведе въпроса му.
— Дойдох да предложа споразумение — каза асириецът. — Пуснете ни да минем и ние ще нападнем Тир и Сидон. След като превземем тези два града — а това със сигурност ще стане, тъй като повечето от техните воини охраняват търговските им кораби, — ние ще пощадим Акбар, а ти ще продължиш да бъдеш градоначалник.
— Виждате ли? — изправи се отново жрецът. — Те мислят, че нашият градоначалник е готов да пожертва честта на Акбар, за да запази длъжността си!
Тълпата закрещя неистово. Този полугол и ранен пленник искаше да им налага условия! Бе се оставил да го заловят, а сега изискваше от града да се предаде! Няколко души се втурнаха към него и стражите едва успяха да овладеят положението.
Читать дальше