Паулу Коелю - Петата планина

— Нашата принцеса е смела жена, вярна е на боговете от Петата планина. Но колкото и да е силна властта, с която тя разполага сега, Иезавел не е израилтянка. Утре може да изпадне в немилост и тогава ще се наложи да усмирим гнева на съседите ни. Ако им покажем, че сме се отнасяли добре с един от техните пророци, те ще бъдат по-снизходителни към нас.

Гражданите излязоха недоволни от срещата, защото върховният жрец бе казал, че един ден Илия ще бъде разменен срещу злато и богати дарове. Впрочем дори и градоначалникът да не беше прав, те нищо не можеха да предприемат. Традицията гласеше, че трябва да се зачита и уважава родът, който управлява Акбар.

В най-отдалечения край на долината шатрите на асирийските воини започнаха да се увеличават.

Комендантът се тревожеше, но не можеше да разчита на подкрепата на върховния жрец, още по-малко на тази на градоначалника. Опитваше се да поддържа в бойна готовност воините си чрез постоянни учения, макар и да знаеше, че нито те, нито дедите им са участвали някога в битка. Войните бяха останали в далечното минало на Акбар и всички военни стратегии, които той бе научил, отдавна бяха заменени с нова тактика и нови оръжия, които другите страни използваха.

— Акбар винаги е успявал да запази мира — твърдеше градоначалникът. — И този път няма да бъдем нападнати. Остави другите държави да се бият помежду си. Ние разполагаме с едно оръжие, много по-силно от тяхното — парите. Когато те спрат да се унищожават едни други, ние ще влезем в градовете им и ще им продаваме нашите стоки.

Градоначалникът успя да успокои населението относно асирийците. Носеха се обаче слухове, че израилтянинът е причина Акбар да си навлече проклятието на боговете. Илия му създаваше все по-големи грижи.

Един следобед състоянието на момчето силно се влоши и то вече не можеше да става, нито пък разпознаваше хората, които идваха да го видят. Преди слънцето да се скрие зад хоризонта, Илия и жената коленичиха до леглото на детето.

— Всемогъщи Боже, Ти отклони стрелите на войника. Ти ме доведе тук. Направи така, че това дете да бъде спасено. То нищо не е извършило, то няма вина за моите грехове, нито за греховете на своите родители — спаси го, Господи!

Момчето лежеше неподвижно, устните му бяха побелели, а очите му бързо помътняваха.

— Моли се на твоя Бог — настояваше жената. — Защото само една майка може да усети кога душата на детето й си отива.

Илия поиска да вземе ръката й, да й каже, че не е сама, че Всемогъщият би трябвало да изпълни молбата му. Той беше пророк, бе приел да бъде такъв на брега на Хорат и сега ангелите го закриляха.

— Изплаках всичките си сълзи — продължи жената. — Ако у него няма съчувствие, ако му трябва човешки живот, помоли го тогава да прибере мен, но да остави сина ми да крачи жив из долината и по улиците на Акбар.

Илия направи всичко възможно, за да се съсредоточи в молитвата си, ала страданието на майката бе толкова силно, че сякаш изпълваше стаята и проникваше през стените, през вратите — навсякъде.

Докосна тялото на момчето, което сега бе по-студено в сравнение с предишните два дни, а това беше лош знак.

Тази сутрин жрецът се бе отбил в къщата и — както правеше от две седмици насам — бе поставил лапи от билки върху лицето и гърдите на детето. През последните няколко дни жителите на Акбар бяха донесли рецепти за лекове, които бяха предавани от поколения и чиято лечебна сила бе изпитана при различни болести. Всеки следобед те се събираха в подножието на Петата планина и правеха жертвоприношения, за да не позволят душата на детето да напусне тялото му.

Трогнат от това, което ставаше в Акбар, един египетски търговец, минаващ през града, остави даром някакъв много скъп червен прах, с който трябваше да се посипе храната на момчето. Носеше се легенда, че самите богове са предали на египетските лекари тайната на приготвяне на този прах.

През цялото това време Илия не преставаше да се моли.

Но всичко бе напразно.

— Знам защо ти позволиха да останеш у дома — каза му жената с едва доловим глас, тъй като не бе спала много дни и нощи. — Знам, че за главата ти е обявена награда и че един ден ще бъдеш отведен в Израил, за да те разменят срещу злато. Заклевам се във Ваал и в боговете от Петата планина, че ако спасиш сина ми, никога няма да позволя да бъдеш заловен. Знам тайни пътища, които днешното поколение вече е забравило, и ще ти кажа как да излезеш от Акбар, без да те видят.

Илия нищо не отговори.