Паулу Коелю - Вероника решава да умре

— Може би е твърде рано или прекалено късно, но и аз искам да ти кажа така, както ти го направи: обичам те. Не е нужно да повярваш в това, може би е глупост или просто си фантазирам.

Вероника прегърна Едуард и помоли Бог, в когото не вярваше, да я прибере в този миг. Затвори очи и почувства, че той е направил същото. После заспа дълбоко, без да сънува нищо. Смъртта бе нежна, миришеше на вино и галеше косите й.

Едуард усети, че някой го докосва по рамото. Отвори очи и видя, че е започнало да се разсъмва.

— По-добре да отидете на топло в кметството — каза пазачът. — Ако останете тук, ще замръзнете.

За част от секундата Едуард си спомни всичко, което се бе случило предишната вечер. Една жена се бе свила в прегръдките му.

— Тя… тя е мъртва!

Но жената се размърда и отвори очи.

— Какво става? — попита Вероника.

— Нищо — отвърна Едуард, като й помагаше да се изправи. — Или по-точно чудо: още един ден живот.

Ведната след като д-р Игор влезе в кабинета си и запали лампата — продължаваше да се съмва късно, тази зима се проточи прекалено дълго, — един от санитарите почука на вратата.

„Рано се започва днес“, каза си той.

Чакаше го тежък ден, трябваше да разговаря с момичето. Цяла седмица се бе подготвял за това, а през изминалата нощ почти не бе спал.

— Нося обезпокоителни новини — каза санитарят. — Двама от пациентите са изчезнали: синът на посланика и момичето, което имаше проблеми със сърцето.

— Некадърници такива! Охраната на тази болница винаги е била под всякаква критика!

— Но досега никой не се беше опитвал да бяга! — отговори изплашено санитарят. — Не знаехме, че е възможно.

— Вън! Трябва да напиша рапорт за шефовете, да уведомя полицията, да взема какви ли не мерки… Кажи на останалите да не ме безпокоят, защото това ще ми отнеме часове!

Санитарят излезе пребледнял, понеже знаеше, че част от отговорността ще падне върху него — властимащите винаги постъпват така с подчинените си. Сигурно до края на деня щяха да го уволнят.

Д-р Игор взе един тефтер, сложи го на масата и се приготви да си запише някои неща, но се отказа. Изгаси и остана така в едва осветения от изгряващото слънце кабинет. Бе успял!

След малко щеше да си запише необходимото и да разкаже за единствения начин за лекуване на витриола: осъзнаването на живота. Щеше да назове и лекарството, което бе използвал в първия си голям експеримент с пациенти: осъзнаването на смъртта.

Може би съществуваха и други лекарства, но д-р Игор бе решил да посвети докторската си дисертация на единственото, което бе имал възможност да изпробва научно благодарение на това момиче, което, без да иска, бе станало част от съдбата му. Бяха я докарали в много сериозно състояние, с тежко отравяне и начален стадий на кома. Почти цяла седмица бе на границата между живота и смъртта — достатъчно време, за да му хрумне блестящата идея за този експеримент!

Всичко зависеше само от едно: дали момичето ще оцелее. И то бе оцеляло! Без никаква сериозна последица или трайно увреждане. Ако се грижи за здравето си, ще живее колкото него, дори и повече.

Но единствено д-р Игор знаеше за това. Знаеше също така, че неуспелите самоубийци имат склонността рано или късно да повторят опита си. Защо да не я използва като опитно животно и да се опита да отстрани витриола — или горчилката — от организма й?

И д-р Игор изготви план.

Предписа й лекарство, известно под името фенотал, за да предизвика признаци, подобни на тези на сърдечния пристъп. То й бе инжектирано в продължение на една седмица и тя сигурно много се бе изплашила, защото бе имала време да мисли за смъртта и да направи равносметка на собствения си живот. По този начин според дисертацията на д-р Игор („Осъзнаването на смъртта ни стимулира да живеем по-дълго“, това щеше да е заглавието на последната глава от труда му) момичето бе започнало да изхвърля витриола от организма си и вероятно нямаше да повтори постъпката си.

Днес трябваше да се срещне с нея и да й каже, че благодарение на инжекциите е успял да я излекува напълно от сърдечните пристъпи. Бягството на Вероника му бе спестило неприятното задължение да излъже още веднъж.

Това, което д-р Игор не бе предвидил, бе заразяващият ефект от лекуването на отровен с витриол. Много хора във „Вилет“ се изплашиха, осъзнавайки колко бавна и неизбежна може да бъде смъртта. Всички те сигурно се бяха замислили какво ще изгубят и бяха принудени да направят преоценка на собствения си живот. Мари бе дошла с молба да я изпише. Други болни настояваха да провери отново състоянието им. Положението със сина на дипломата беше много по-тревожно, защото той чисто и просто бе изчезнал — сигурно за да помогне на Вероника да избяга.