Паулу Коелю - Вероника решава да умре

Освен това благодарение на книгите тя бе престанала да се страхува от съществата, населяващи пространството. Днес в манипупационната нямаше никой, но когато за пръв път бе излязла от тялото си, срещна много хора, които я гледаха и се смееха на учудената й физиономия.

Първата й реакция бе да си помисли, че са мъртъвци, призраци, които обитават това място. По-късно с помощта на книгите и на собствения си опит разбра, че освен безплътните духове, които се носят, има много хора, живи като нея самата, които бяха усвоили техниката за излизане от тялото, или пък изобщо не осъзнаваха какво става, защото спяха дълбоко някъде по света, докато духовете им се носят свободно.

Днес бе последното й астрално пътуване чрез инсулин. Току-що бе посетила кабинета на д-р Игор и знаеше, че той е готов да я изпише, затова реши да се поразходи из „Вилет“. След като преминеше от другата страна на портала, никога повече нямаше да се върне тук, дори и духом, и затова искаше да се сбогува с това място.

Да се сбогува. Това бе най-трудното: след като веднъж постъпи в подобна клиника, човек свиква със свободата, която съществува в света на лудостта, и се пристрастява към нея. Вече не е необходимо да поема отговорности, да се бори за насъщния, да се занимава с едни и същи досадни неща. Може да прекарва часове в гледане на някоя картина или пък да рисува съвсем абсурдни рисунки. Всичко е допустимо, защото в края на краищата става дума за душевно болен човек. Самата тя бе имала възможност да установи, че повечето от пациентите подобряват състоянието си веднага щом постъпят в психиатрична клиника: вече не им се налага да крият симптомите си, а „семейната“ среда им помага да приемат собствените си неврози и психози.

В началото Зедка бе във възторг от „Вилет“, дори обмисляше да влезе в Братството, след като бъде излекувана. Разбра обаче, че ако е достатъчно умела, би могла да върши и извън „Вилет“ това, което й харесва, като в същото време се справя с предизвикателствата на ежедневието. Както бе казал някой, достатъчно бе да държи лудостта си под контрол . Да плаче, да се тревожи, да се ядосва като всеки нормален човек, без никога да забравя, че там горе духът й се присмива на всички тези трудни ситуации.

Скоро щеше да се върне у дома, при децата и мъжа си; тази страна на живота също има своето очарование. Сигурно щеше да й е трудно да си намери работа — в такъв малък град като Любляна новините бързо се разпространяват и вероятно много хора бяха научили за постъпването й във „Вилет“. Но мъжът й печелеше достатъчно, за да издържа семейството, и тя можеше да използва свободното си време, за да продължи да прави астрални пътувания без опасното влияние на инсулина. Само едно нещо не искаше да изживява отново: причината, която я бе докарала до „Вилет“. Депресията.

Лекарите казваха, че една наскоро открита субстанция — серотонинът, е отговорна за душевното състояние на човека. Липсата на серотонин се отразява на способността да се концентрираш върху работата си, да спиш, да ядеш, да се радваш на приятните моменти в живота. Когато тази субстанция липсва изцяло, човек изпитва чувство на отчаяние, песимизъм, безполезност, прекомерна умора, тревожност, трудно му е да взема решения и накрая потъва в постоянна тъга, която го довежда до пълна апатия или самоубийство.

Други, по-консервативни лекари твърдяха, че някои драстични промени в живота на човека — като например преместване в друга държава, загуба на скъпо същество, развод, повишаване на изискванията в работата или вкъщи — са отговорни за депресията. Някои съвременни проучвания, базиращи се на броя на постъпилите в клиниките пациенти през зимата и пролетта, посочваха липсата на слънчева светлина като един от факторите, предизвикващи депресия.

В случая на Зедка обаче причината бе по-проста, отколкото всички предполагаха: един мъж, скрит в миналото й, или по-точно фантазиите, които си бе изградила за един мъж, когото бе познавала преди много години.

Каква глупава история! Депресия, лудост заради някакъв мъж, в когото се бе влюбила безумно в младостта си, а сега не знаеше дори къде живее! Зедка беше съвсем нормално младо момиче и като всички на тази възраст трябваше да изживее Невъзможната любов. Само че за разлика от приятелките си, които само мечтаеха за Невъзможната любов. Зелка бе решила да отиде по-далеч: да се опита да го завоюва. Той живееше от другата страна на океана и тя продаде всичко, за да отиде при него. Той беше женен и тя прие ролята на любовница, като тайно кроеше планове някой ден да го накара да се ожени за нея. Той нямаше време дори за самия себе си и тя се примири с факта, че ще прекарва дни и нощи в една евтина хотелска стая в очакване на редките му телефонни обаждания.