Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Все ще измислим нещо, нали, Скот?

— Неминуемо.

— Така че всичко зависи от вас, доктор Бай. Преди малко давахте зор да си ходите. Хайде да почнем отначало и да видим докъде ще стигнем. Какво търсехте в клуба „Джагуар“?

Можеше още да им се опъне, но усети, че няма смисъл. Нито пък да чака Тиа. Искаше да се махне оттам. Трябваше да продължи да търси Адам.

— Търсех сина си.

Очакваше ЛаКру да продължи разпита в тази насока, но онзи само кимна и попита:

— И се канехте да се биете, нали така?

— Да.

— И това щеше да ви помогне да намерите сина си?

— Хранех известни надежди в този смисъл.

— Бихте ли пояснили?

— Бях в квартала предната вечер — започна Майк.

— Знаем за това.

Майк преглътна.

— Значи оттогава ме следите?

ЛаКру се подсмихна, вдигна напомнящо цигарата пред очите му и изви едната си вежда.

— Разкажете ни за сина си — каза ЛаКру.

В главата на Майк зазвъняха предупредителни сигнали. Никак не му харесваше този разговор. И това, че го заплашваха, или че бяха го следили, но най-вече начинът, по който ЛаКру го запита за сина му. Имаше ли избор обаче?

— Изчезна. Мислех, че ще го намеря в „Джагуар“.

— И затова отидохте там снощи?

— Да.

— Смятахте, че е там?

— Да.

Майк направи доста подробно описание на обстоятелствата. Нямаше смисъл да ги крие — вече ги беше разказал в болницата и в полицейския участък.

— Кое ви накара да се притесните за сина си?

— Трябваше да сме на мач на „Рейнджърс“ снощи.

— За хокейния отбор ли става дума?

— Да.

— Нали знаете, че паднаха?

— Нямах представа.

— Хубав мач стана, все пак. С много бой. — ЛаКру пак се усмихна. — Аз съм сред малцината от братството, които се интересуват от хокей. Навремето гледах и баскетбол, но НБА сега е пълна скука. Прекалено много фалове свирят, нали ме разбирате?

Майк усети, че вероятно му прилагат някаква техника да го разсеят.

— Ъхъ — отвърна.

— Та синът ви не се яви, значи, и вие отидохте да го търсите в Бронкс?

— Да.

— И ви нападнаха.

— Да. А вие като ме гледахте, защо не ми помогнахте?

ЛаКру сви рамене:

— Кой казва, че сме гледали?

А Скот Данкън вдигна глава и добави:

— И кой казва, че не сме помогнали?

Мълчание.

— Били ли сте там друг път?

— В „Джагуар“ ли? Не.

— Никога?

— Никога.

— Дайте да уточним: казвате, че до снощи никога не сте ходили в клуб „Джагуар“, така ли?

— Дори и снощи не бях. Нападнаха ме преди да стигна до него.

— Какво изобщо търсехте в онази уличка?

— Следях един човек.

— Кой?

— Казва се ДиДжей Хъф. Съученик е на сина ми.

— Значи твърдите, че преди днешното си посещение не сте стъпвали в клуб „Джагуар“?

Майк направи усилие гласът му да не издаде обземащото го отчаяние:

— Точно така. Вижте какво, агент ЛаКру. Можем ли малко да позабързаме разговора си. Синът ми го няма. Това ме тревожи.

— Естествено е да ви тревожи. Добре, да продължим нататък. Какво ще кажете за Розмари МакДевит, управител и основател на клуб „Джагуар“?

— Какво да ви кажа?

— Кога за пръв път я срещнахте?

— Днес.

— Вярваш ли му, Скот? — обърна се ЛаКру към Данкън. С дланта си Скот Данкън направи жест: „горе-долу“.

— И на мен ми е трудно да го приема.

— Чуйте ме, моля ви — каза Майк, полагайки усилие да не прозвучи умолително. — Незабавно трябва да изляза оттук и да продължа да търся сина си.

— Нямате доверие на силите на обществения ред?

— Вярвам им. Просто ми се струва, че синът ми не е сред приоритетите им.

— Да приемем, че сте прав. Да ви попитам още нещо. Говори ли ви нещо изразът „фарм парти“?

Майк се замисли.

— Май съм го чувал, но в момента не се сещам.

— Ще се опитам да ви помогна, доктор Бай. Вие сте доктор по медицина, нали?

— Точно така.

— Така че да се обръщам към вас с титлата „доктор“ е в реда на нещата. Мразя всички останали тъпаци с „докторски“ дипломи — доктори по философия, масажисти, дори оня, дето ми изписва контактните лещи от „Пърл експрес“. Нали ме разбирате?

— Та какво за „фарм партитата“? — опита се да го върне в руслото Майк.

— Пардон. Вие бързате, а аз се разприказвах. Да се върнем на въпроса. Като доктор сте наясно колко безбожно скъпи са лекарствата на пазара, нали?

— Така е.

— Нека тогава ви обясня какво значи „фарм парти“. Казано най-просто, тийнейджърите отварят нощните шкафчета на родителите си и крадат оттам лекарствата. В днешно време всяко семейство държи медикаменти, отпускани само с рецепта — викодин, адерал, риталин, ксанакс, прозак, окси-контин, перкосет, демерол, валиум — нали ме разбирате? Та тийнейджърите, значи, ги задигат, изсипват ги в една голяма купа, или смесват прахчета за смъркане и прочее. Това е бонбониерата им. След това се надрусват.