Харлан Коубън - Дръж се здраво

Лорън Мюз, естествено, се кълнеше, че ако някой ден роди, в никакъв случай няма да стане като тях. Но кой знаеше? Подобни декларации на ангро й напомняха за всички онези, които се кълнат, че предпочитат да умрат, отколкото да прекарат старините си в някой старчески дом или в тежест на децата си — а сега почти нямаше познат, чиито родители да не са в старчески дом, или да висят на ръцете им, и никой от тези старци не желаеше да мре.

Много лесно се правят обобщаващи и осъдителни декларации, докато гледаш нещата отстрани.

— Какво става с алибито на съпруга? — попита.

— От ливингстънската полиция са го разпитали. Доста солидно е засега.

— И той ли е толкова скучен, колкото жена си? — посочи Мюз с брада към бумагите.

— Не съм приключил с всичките му имейли, телефонни сметки и движението по кредитните му карти, но засега така изглежда.

— Нещо друго?

— Ами, след като работим по версията, че едно и също лице или лица са убили както Реба Кордоба, така и Джейн Доу, патрулните двойки проверяват местата, където се навъртат проститутки, да видят дали няма да изскочи още някой труп.

Самата Мюз не смяташе, че подобно нещо е вероятно, но си заслужаваше да държат очите си отворени. Един от възможните сценарии изискваше наличието на сериен убиец с жена, помагаща му доброволно или насила, който отвлича жени от предградията, убива ги и прави така, че да изглеждат като проститутки. В момента претърсваха базите данни дали в някой близък град няма жертва, която да отговаря на описанието. Засега — грънци.

Не че Мюз поддържаше точно тази теория. Разните психолози и майстори на профили на престъпници сигурно получаваха квазиоргазъм само от мисълта как някакъв сериен убиец обработва мамите от предградията и ги прави на проститутки. Щяха да разсъждават дълбокомислено върху очебийната връзка „майка-курва“, но Мюз не се връзваше. Оставаше един въпрос, който не се вписваше в този сценарий и който не й даваше мира от мига, когато осъзна, че Джейн Доу не е уличница: защо никой досега не е подал оплакване за изчезването й?

Лично тя виждаше две възможни причини. Първата: никой да не знае, че е изчезнала. Предполагат, че е в отпуск, или командировка, или нещо от този сорт. Втората: да е била убита е от свой познат. И същият този не желае да я обяви за изчезнала.

— Къде е съпругът в момента?

— Кордоба ли? Още го разпитват ливингстънските полицаи. Ще отидат и от врата на врата из махалата да питат някой не е ли виждал бял микробус — знаеш каква е процедурата.

Мюз взе молив. Пъхна края с гумата в устата си и я задъвка.

Някой почука на вратата. После рамката й се изпълни от бъдещия пенсионер Франк Тремънт.

Същият костюм за трети ден поред, мина й през ума. Страхотно.

Той я гледаше и чакаше. Не й беше до Франк, но колкото по-рано приключеше с него, толкова по-добре.

— Кларънс, би ли ни оставил за малко?

— Няма проблем, шефе.

На излизане кимна леко на Франк Тремънт, но онзи не му отвърна.

В момента, в който останаха сами, той поклати глава и запита:

— „Шефе“ ли те нарече?

— Много ми е кът времето, Франк.

— Получи ли писмото ми? Оставката.

— Получих го.

Мълчание.

— Имам нещо за теб — каза Тремънт.

— Моля?

— Не мога да напусна преди края на следващия месец. Така че трябва да продължа да работя, нали така?

— Нали.

— Така че попаднах на нещо.

Мюз се облегна назад, дано онзи свърши по-бързо.

— Захванах се с белия бус. Онзи, дето го има и на двете местопроизшествия.

— Добре.

— И не смятам, че е бил откраднат, освен ако не са го откраднали извън района. Но в бюлетините няма нищо от този род. Затова се захванах с рента-кар фирмите, дали някой пък не е наел бус като този.

— И?

— Има няколко, но повечето, които успях да открия, са напълно законни.

— Задънена улица, значи.

Франк Тремънт се усмихна:

— Мога ли да седна за секунда?

Посочи му стола.

— Опитах едно нещо — каза той. — Този тип е доста хитър. Както и ти самата го каза. Първо прави така, че тя да изглежда като проститутка. После оставя колата на втората жертва на хотелски паркинг. Сменя регистрационни номера. Като метод всичко това е нетипично. Та седнах и се замислих: какво може да е по-добро и по-труднооткриваемо от открадната или взета под наем кола?

— Слушам те.

— И то е да си купиш кола онлайн. Нали си виждала такива сайтове?

— Всъщност не съм.

— Продават милиони коли. Самият аз си купих една миналата година. Някои от тях направо са без пари, а и понеже са от частно лице на частно лице, бумащината невинаги е на ниво. Вярно, дилърите ги проверяваме редовно, но кой ще ти търси купена онлайн кола?