Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Насам — каза им.

И той се затича с тях. Сърцето на Тиа направо щеше да изскочи от гърдите й. Очите й продължаваха да са пълни със сълзи. Карл отвори някаква врата и посочи към ъгъла. В стената имаше вградена метална стълба — от онези, дето ги има по подводниците. Тиа не се поколеба дори за миг, а тръгна да се катери. Бетси Хил я следваше по петите.

Стигнаха до покрива, но от противоположната му страна. Училището бе на повече от сто години и имаше почти две хиляди ученици. С течение на времето го бяха разширявали неколкократно и съответно се бяха прибавили и нови покриви. Намираха се върху допълнение към началната сграда, строено преди цели осемдесет години. А Спенсър го бяха открили върху една ниска пристройка от шейсетте.

Тиа се втурна по настилката от катран и фини камъчета, следвана от Бетси. Покривите бяха на различни нива. На едно място им се наложи да скочат от височина горе-долу колкото един етаж. Направиха го, без да се замислят.

— Натам — викна Бетси и посочи ъгъла.

Свиха към покрива, който им трябваше, и спряха. Тяло нямаше.

Това бе най-важното. Адам не беше там. Но други бяха идвали.

Наоколо бе пълно със счупени бирени бутилки, фасове и нещо като останки от марихуана. Как им викаха? Козчета?

Но не това бе накарало Тиа да замръзне на място. Имаше и свещи.

Десетки свещи. Повечето изгорели до восъчни петна. Приближи се и докосна една от тях. Бяха се втвърдили, но имаше и една-две все още меки, явно догорели наскоро.

Тиа се извърна. Бетси Хил не бе помръднала от мястото си. Не плачеше. Само стоеше втренчена в свещите.

— Бетси?

— Точно тук намериха Спенсър.

Тиа се приведе, заразглежда свещите и нещо в тях й се стори познато.

— Точно където са свещите. Качих се тук преди да преместят Спенсър. Те искаха първо да го свалят, но аз казах „не“. Исках първо да го видя. Да видя къде е умряло детето ми.

Бетси направи крачка напред. Тиа не помръдна.

— Качих се по перваза — онзи, дето после го махнаха. Един от полицаите се опита да ме повдигне. Казах му да върви на майната си. Накарах ги всички да се отдръпнат. Рон мислеше, че съм превъртяла. Опита се да ме разубеди. Но аз се покатерих. И видях Спенсър точно на това място. Където си ти сега. Легнал бе на хълбок. Свил се бе като зародиш. Той така и спеше. С опрени в гърдите колене. Престана да смуче палеца си докато спи, чак когато стана на десет. Ти гледала ли си как спят децата ти, Тиа?

Тиа кимна.

— Мисля, че няма родител, който да не го прави.

— А защо мислиш, че го правят?

— Защото в съня си изглеждат абсолютно невинни.

— Може и да си права — каза Бетси и леко се усмихна. — Но аз все пак си мисля, че това е единствената ни възможност да се вгледаме на спокойствие в тях, да им се порадваме. Ако ги загледаш по този начин, докато са будни, ще решат, че си изкукуригала. Но докато спят…

Гласът й замлъкна. Огледа се около себе си и добави:

— Този покрив е доста голям.

Смяната на темата изненада Тиа.

— Така е.

— Покривът е голям — повтори Бетси. — Навсякъде има счупени стъкла.

Погледна Тиа, а тя не знаеше какво да отговори, та само каза:

— Вярно.

— А свещите са палени точно там, където намериха Спенсър — продължи Бетси. — Във вестниците не писаха къде точно е намерен. Откъде знаят тогава? Ако Спенсър е бил сам през онази нощ, защо ги палят точно там, където е умрял?

Майк почука на вратата. Зачака на верандата. Моу бе останал в колата. Бяха само на километър от мястото, където предната вечер бяха нападнали Майк. Щеше му се да се върне на онази уличка, да види дали няма да се сети за още нещо, или да открие нещо ново. Нямаше никаква представа какво всъщност търси. Шареше като сляп с ръце около себе си с надеждата, че нещо ще го отведе при сина му.

Тук, както му се струваше, шансът му бе най-голям.

Беше се обадил на Тиа да й каже, че с Хъф е ударил на камък. Тиа му разказа как са ходили с Бетси Хил до училището. Бетси всъщност била още у тях.

— След самоубийството Адам сякаш се затвори в себе си — каза Тиа.

— Знам.

— Та може би около снощния случай има още много неизвестни.

— Като например?

Мълчание.

— Ние с Бетси трябва още да си поговорим — каза Тиа.

— Внимавай, моля те.

— В какъв смисъл?

Майк не отговори, но и двамата знаеха много добре за какво става дума. Колкото и ужасно да звучеше, интересите им вероятно вече не съвпадаха с тези на семейство Хил. И на двамата не им се искаше да го признаят на глас, но много добре го съзнаваха.