Харлан Коубън - Дръж се здраво

Бетси замълча. Мигането се учести още повече. По бузите му потекоха сълзи. Протегна ръка към него, но той се отдръпна.

— Спенсър е смесил хапчета и алкохол. Това не ти ли е ясно, Бетси?

Тя продължи да мълчи.

— Никой не го е карал насила да открадне онази бутилка водка от шкафа ни. Никой не го е карал насила да измъкне онези мои хапове от чекмеджето, където ги бях оставил незаключени. Това не можем да отречем, нали? Вярно — аз съм този, който е оставил флакона с предписаните ми хапчета на открито. Онези, от които продължавах да купувам, дори когато трябваше вече да съм преодолял болката и да заживея нормално, нали така?

— Рон, не става дума за…

— За какво не става дума? Мислиш, че не усещам ли?

— Какво усещаш? — попита тя. Макар да знаеше отговора. — Не те обвинявам, кълна ти се.

— Напротив, смяташ, че вината е у мен.

Тя поклати глава. Но той не забеляза. Той вече бе излязъл навън.

Наш бе готов да нанесе удара.

Заседнал бе на паркинга на мола Палисейдс парк. Типичен американски гигастил. Мол ъф Америка в Минеаполис можеше и да е по-голям, но този тук бе по-нов, натъпкан с мегамагазини в мегамол — никакви модни бутикчета, каквито се срещаха през осемдесетте години. Тук имаше магазини на складови цени, просторни книжарници на националните вериги, имакс кино, мултиплекс с петнайсет екрана, магазин на „Бест Бай“, магазин на „Стейпълс“ за офис оборудване и виенско колело в естествен размер. Коридорите бяха широки. Всичко бе огромно.

Реба Кордоба бе влязла в „Таргет“. Металик зелената й акура МДХ бе паркирана далеч от входа — доста удобно, макар рискът да оставаше голям. Паркираха микробуса до акурата, от страната на водача. Замисълът бе изцяло на Наш. Пиетра бе влязла след Реба Кордоба и я следеше. И Наш бе влязъл за малко в „Таргет“ да направи бърза покупка.

Сега чакаше есемеса от Пиетра.

Беше се отказал от мустака — нямаше да се впише в тукашната обстановка. Днес трябваше да има вид на открит и доверчив човек. Хората с мустаци не са от този тип. Буйният мустак, който бе използвал с Мариан, обикновено доминира на лицето. Ако търсиш описание, малцина свидетели са забелязали нещо друго, освен мустака. Така че често му вършеше работа.

Но не и в днешния случай.

Наш остана в буса и се подготви. Огледа косата си в огледалото и мина още веднъж по лицето си с електрическата самобръсначка.

Касандра страшно си падаше по гладко обръснатите му бузи. Брадата му бе възгъста и към пет следобед започваше да я дращи.

— Тегли си една контра в моя чест, красавецо — примолваше му се Касандра с оня кос поглед, от който се накъдряха и палците на краката му. — Пък аз ще покрия лицето ти с целувки.

Спомняше си тези мигове. В съзнанието си чуваше гласа й. Сърцето още го болеше. Отдавна се бе примирил с това, че болката ще му остане завинаги. За цял живот. Празнотата никога нямаше да се запълни.

Седеше на шофьорската седалка и наблюдаваше щъкащия из паркинга народ. Всички те бяха живи и дишаха, а Касандра бе сред мъртвите. Красотата й вече сигурно е изгнила. Трудно му бе да си я представи в сегашния й вид.

Мобифонът му избръмча. Текст от Пиетра:

На касата. Излиза.

Потърка набързо очите си с два пръста и слезе от автомобила. Отвори задните врати на микробуса. Онова, което бе купил — детска автомобилна седалка с пет опорни точки и с променлива конфигурация на фирмата „Коско Сенара“, най-евтината в магазина, за четирийсет долара, — бе вече разопаковано.

Хвърли поглед зад себе си.

Реба Кордоба буташе червена количка за пазаруване, съдържаща няколко найлонови торби. Като повечето от останалите овце от предградията, и тя имаше леко измъчен, но все пак щастлив вид. Винаги се бе чудил: това тяхното истинско щастие ли е, или самоналожено? Имат си всичко, от което се нуждаят — хубав дом, две коли, финансова осигуреност, деца. Дали пък това не е достатъчно за една жена, запита се. Дали и мъжете им, които по цял ден се трудят в службите си, че да им осигурят всичко това, се чувстват по същия начин?

Зад Реба Кордоба видя и Пиетра. Тя спазваше дистанция. Наш огледа околността. Някакъв дебелак с хипарска прическа, рошава брада и риза батак попривдигна джинсите, от които се подаваше задникът му, като на някой водопроводчик, и се запъти към входа. Отврат. Наш го бе наблюдавал как в продължение на доста минути бе обикалял с очукания си шевролет каприс да търси по-близко място за паркиране, та да си спести десет секунди ходене пеша. Дебелашка Америка.