Харлан Коубън - Дръж се здраво

Гай се бе развел преди много години и според клюките, които единайсетгодишната му дъщеря снасяше, редовно излизаше на срещи с жени.

— Мацките му все се подмазват на Ясмин — съобщаваше Джил. — Голям смях.

Джил се промъкна покрай двамата.

— Бай-бай, тати.

— Бай-бай, тиквичке.

Майк я изчака за секунда да влезе, после се обърна към Гай Новак. Можеше да звучи сексистки, но твърдо би предпочел да остави детето си с някоя самотна майка. Да прекара предпубертетната му дъщеря нощта в дом, в който имаше сам мъж — не че трябваше да има някакво значение. И Майк понякога се грижеше за двете момичета в отсъствието на Тиа. И все пак.

Стояха един срещу друг, без да проговорят. Майк пръв наруши мълчанието.

— Какви са плановете ти за тази вечер?

— Вероятно ще ги заведа на кино — отвърна Гай. — На сладолед в „Баумгартс“. Ъ-ъ, надявам се, че не възразяваш и приятелката ми да дойде с нас?

— Няма проблем — рече Майк. Дори си помисли: Още по-добре.

Гай хвърли поглед зад себе си. Убедил се, че и двете момичета ги няма, попита Майк:

— Имаш ли една секунда?

— Разбира се. Какво има?

Гай излезе на верандата. Остави вратата да се захлопне зад гърба му. Огледа улицата и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. Майк го наблюдаваше в профил.

— Надявам се, че всичко е наред? — попита Майк.

— Джил е незаменима като приятелка.

Майк не знаеше как да реагира, затова предпочете да замълчи.

— Не знам какво да предприема. Искам да кажа, като родители правим всичко, което е по силите ни, нали така? Отглеждаш ги, храниш ги, изучваш ги. На Ясмин още като малка й се наложи да преживее развода ни. Но и с това свикна. Беше весела, дружелюбна и популярна. И точно тогава да стане това нещо.

— Мистър Луистън ли имаш предвид?

Гай кимна. Прехапа устна, а брадичката му потръпна:

— Нали си забелязал промените у Ясмин?

Майк избра да каже истината:

— Струва ми се по-затворена.

— Нали знаеш какво й е казал Луистън?

— Не съвсем.

Гай затвори очи, пое дълбоко дъх и пак ги отвори:

— Предполагам, че Ясмин е лудувала в час, не е внимавала — нещо от този сорт. Когато отидох да се разправям с Луистън, той каза, че на два пъти й направил забележка. Цялата работа е там, че Ясмин наистина има леко окосмяване по лицето. Не много, мъх на горната устна например. Един баща не би му обърнал внимание, а понеже е без майка, изобщо не ми мина през ума за електролиза или нещо подобно. Та той им обяснявал за хромозомите, а тя шепнела непрестанно от последния чин. Луистън накрая не издържал и рекъл: „У някои жени се наблюдават мъжки белези, от рода на окосмяване по лицето — слушаш ли, Ясмин?“ Нещо от този сорт.

— Ужасно — каза Майк.

— Непростимо, нали? Не се бил извинил моментално, понеже не искал да привлича повече внимание върху думите си. Междувременно целият клас изпокапал от смях. Ясмин била ни жива, ни умряла. Започнали да й подвикват — Брадатка и XY — означението за мъжки хромозом. На другия ден той й се извинява, моли децата да престанат, аз вдигам скандал на директора, но то е като да отбиеш звънец — нали ме разбираш?

— Напълно.

— Детска работа.

— Ъхъ.

— Джил единствена зае страната на Ясмин — направо невероятно за единайсетгодишно дете. Още повече, че сигурно и на нея й се подиграват за това.

— Знае как да се оправи сама — рече Майк.

— Много добро дете е.

— Ясмин също.

— Трябва да се гордееш с нея. Само това искам да ти кажа.

— Благодаря. Ще отмине, Гай. Въпрос на време.

Гай се извърна.

— Когато бях в трети клас, имаше едно момче, Ерик Хелинджър. Вечно ухилен. Ходеше постоянно развлечен, но това му идваше някак си естествено, нали разбираш? И винаги засмян. Един ден обаче повърна насред час. Адски гадно. Тъй вонеше, че трябваше да излезем от класната стая. Та оттогава децата почнаха да му се подиграва и да му викат „Смелинджър“ 3 3 Вонливко. — Б.пр. . Така си и остана. Животът на Ерик се промени. Усмивката му изчезна. И да ти кажа, дори когато го срещах по коридора на гимназията много години след това, тя така и не се върна.

Майк не отговори, макар и сам да можеше да разкаже подобна история. Всяко детство има своя Ерик Хелинджър или своята Ясмин Новак.

— Нещата не вървят към добро, Майк. Затова обявявам къщата за продан. Не че желая да се местя, но просто не виждам какво друго мога да направя.

— Ако можем с Тиа да сме ти от помощ… — започна Майк.

— Ценя високо готовността ви. Както и това, че оставяте Джил на преспи у нас тази нощ. Ясмин е страхотно щастлива. Аз също. Така че много ти благодаря.