Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

След по-малко от четири часа щеше да знае дали късметът значи нещо.

Часовете се влачеха. Включиха светлините над автогарата. Тълпата се разреди. Големият часовник на автогарата показваше 23.00.

— Трябва да се изпикая — каза Тони. — Вече съм пълен до кътниците.

— Побързай! — викна Анди и размърда схванатите си мускули.

Тони остави пушката и бързо отиде в тоалетната на Масино.

В момента, в който той остави пушката, Джони се вмъкна в паркинга на автогарата.

— Пристигнахме, бебче — рече той с разтуптяно сърце. — Седни зад волана. Слушай, ако стане нещо лошо, бързо се махай. Разбираш ли? Не чакай… Веднага тръгвай. — Той извади от задния си джоб последните пари от Сами и ги пусна в скута й. — Всичко ще е наред, но искам да съм сигурен. Върни се в хотел „Уелкъм“. Разбра ли?

Фрида потрепери.

— Да… Нали ще е наред, Джони?

Той улови ръцете й.

— Не се плаши. Вземам парите и веднага се връщам. Потегляш в мига, в който вляза в колата. Караш нагоре по улицата. Лесно е. При светофара свиваш наляво. Не карай прекалено бързо.

— О, Джони!

Той я привлече към себе си и я целуна.

— Трябва да стане.

— Обичам те.

— Това са най-хубавите думи. Аз също те обичам. — И той излезе под ярките светлини и се отправи към гардероба на автогарата.

Анди го видя. Бръснатата му глава не можа да го измами. Позна походката му, квадратните му рамене, късото, набито тяло.

— Тони!!!

Фрида се премести на шофьорското място зад волана. Гледаше втренчено през прашното стъкло и видя как Джони изчезна в автогарата. Усети, че и той, и тя са в опасност. Мислите й препускаха. Би ли могла да живее на лодка? Мразеше морето. Може би, след като веднъж вземеха всичките тези пари, тя щеше да успее да го убеди да се откаже от лодката. Мечтата й беше луксозна вила някъде на слънце и да се срещат с интересни хора. При тези пари хората сами щяха да дойдат при тях. Ще имат басейн, кадилак и слуги. Веднъж годишно ще ходят в Париж, където тя ще си купува дрехи. Ех, какъв живот ще бъде! Лодка! Кой, по дяволите, освен Джони иска лодка!

Пръстите й сграбчиха волана.

Има време… Първо парите. Ако той наистина я обича, ще може да го уговори да се откаже от глупавата си идея да купува лодка.

Джони стигна до бокса, спря, огледа се наляво и надясно. Помещението с боксовете беше празно. Един глас прогърмя по високоговорителя: „Последен автобус за Маями. Номер петнадесет.“ Той пъхна ключа в ключалката, отвори вратичката и измъкна двете тежки чанти.

Когато ги тръсна на пода, мисълта му победоносно отскочи към неговата мечта: четиридесет и пет футова лодка с блестяща медна табела, а той зад щурвала я води по морето, усеща пръските солена вода по лицето си и слънцето, което прежуря. В тази картина, която владееше въображението му, за Фрида нямаше място. Бяха той и четиридесет и пет футовката и люшкащата се нагоре-надолу палуба.

Грабна чантите и тръгна обратно през автогарата към мястото, където беше паркирал колата. Все още бързаше към колата, беше само на няколко ярда от нея и виждаше Фрида зад волана, когато животът му експлодира в тъмнината.

Фрида го видя да идва и въздъхна с облекчение. След това видя малко червено петънце върху бръснатата му глава, чантите паднаха от ръцете му и късото му набито тяло се свлече на земята.

Тя седеше вкаменена и гледаше в тънката струйка кръв, която се стичаше от главата на Джони. Чу как някаква жена изпищя. След това видя как от сянката излязоха трима мъже, грабнаха чантите и изчезнаха.

Включи на скорост и изкара колата от паркинга.

Сухи хълцания, от които й се повдигаше, я разтърсваха, докато излизаше от града.

Сами нервно крачеше из малката си стаичка. Непрекъснато поглеждаше към евтиния будилник на нощното шкафче. Беше 1:30. Мистър Джони беше казал, че ще му донесе шест хиляди долара в полунощ. Клой беше се обадила. Дала му бе срок до утре сутринта, след което щяла да помоли Джако да се погрижи за нея. Сами й отвърна да не се тревожи. Ще има парите, които й трябват, и ще може да се уговори с доктора, за когато иска през деня.

Отново погледна часовника.

Мистър Джони беше обещал. Какво се е случило?

След това чу стъпки по стълбите, които приближаваха, и си отдъхна с облекчение и вече щастлив. Ето го мистър Джони с парите! Как можа да се усъмни в него? Когато мистър Джони дадеше дума… Това си беше дума!

На вратата се почука.

Шест хиляди долара! Ще заведе Клой на юг след операцията. Тя винаги беше искала да види Маями. Проклетият му брат също щеше да се избави от неприятностите си. Майка му щеше да е доволна!