Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Важно е, Сами! — Гласът на Джони беше твърд. — Трябва да го направиш! Правиш го и обещавам да ти върна парите плюс още три хиляди долара!

Сами се вцепени.

— Наистина ли ще го направиш, мистър Джони?

— Мамил ли съм те някога? Проверяваш автогарата и ако е чисто, получаваш шест хилядарки… Имаш думата ми!

Сами се колебаеше.

— А ако не е чисто?

— Тогава продължаваш да проверяваш и когато се очисти, ще получиш парите.

Сами отново се двоумеше. Шест хиляди долара! Клой щеше да си получи аборта! Проклетият му брат щеше да се отърве и парите му отново щяха да бъдат в стоманената касичка!

— О’кей, мистър Джони, ще го направя.

— Ще ти се обадя утре по същото време. — Джони затвори.

Сами умираше от страх, но ако се докопаше до шест хиляди долара, всичките му неприятности щяха да свършат! А когато мистър Джони дадеше дума, беше дадена дума.

Като си сложи фуражката, той излезе от апартамента и бързо отиде в гаража. Защо ли на мистър Джони толкова му бе притрябвало да знае дали автогарата се наблюдава? Сами изтръпна от страх. Това можеше да означава само едно, но той не позволи на мисълта си да се задълбочава по въпроса.

Закара Масино до офиса му.

— Бързо се връщай обратно — нареди Масино. — Мисис Масино трябва да пазарува. Довечера ще излизаме. Тя ще ти обясни. — Спря за момент, като забеляза посивялото и лъснало от пот лице на Сами. — Какво ти е?

— Нищо, шефе — отвърна Сами, изтръпнал от страх. — Добре съм, шефе.

Масино изсумтя, след това закрачи по тротоара към сградата, където се намираше офисът.

Сами погледна отсреща към автогарата, после, след дълго колебание, излезе от ролса.

Когато Масино влезе, завари Анди да стои до прозореца.

— Хайде да започваме — излая Масино. — Намери ли… — Той замълча, тъй като Анди вдигна ръка и го повика. Сбърчил вежди, Масино отиде при него до прозореца. Видя как Сами пресича улицата, поглежда крадешком наляво и надясно, колебае се, после влиза в автогарата.

— Какво прави това копеле? — изрева Масино. — Казах му веднага да върви при жена ми.

— Само гледай — забеляза Анди спокойно.

След известно време Сами излезе от автогарата, отново се огледа крадешком наляво и надясно, после прекоси улицата, влезе в ролса и потегли.

— И какво от това? — попита Масино.

По изражението на Анди прочете, че е видял нещо, което той не бе разбрал, но Анди го беше разбрал.

— Изглеждаше като джебчия, нали? — каза Анди. — Беше изплашен.

— Вярно. Попитах го какво му е. Потеше се като прасе… Е, и какво от това?

Анди седна до бюрото на Масино.

— През цялото време си мислех, че Бианда не е действал сам. Бях сигурен, че някой му е помогнал да открадне парите. Мислех, че е Фюзели. Не ми беше минавало през ума за Сами.

Масино замръзна, очите му засвяткаха.

— Бианда и Сами работиха заедно много години — продължи Анди. — Като се замислиш над това, изводът се набива на очи като цирей. Обзалагам се, че Сами е във връзка с Бианда. Парите са там, мистър Джо, в някой от онези боксове, и Сами проверява дали още се наблюдават. Аз така виждам нещата. Бианда трябваше да има съучастник… Обзалагам се, че Сами е бързал насреща да заключи парите в някой бокс, докато Джони е бързал назад към своето алиби.

Масино седна, лицето му се помрачи от ярост.

— Накарай Ърни и Тони да хванат този кучи син и да го доведат. Ще си поприказвам с него! Ще го направя на кайма!

— Не — възрази Анди спокойно. — Трябват ни Бианда и парите. Така че ще поставим капан. Следобед с теб ще отидем в града и пред Сами ще кажеш, че Бианда вече е в Хавана — чул си го от Луиджи, така че си се простил с парите си. Тогава си прибираме момчетата, които наблюдават боксовете, и когато Сами провери отново, ще открие, че мястото е чисто. Ще съобщи това на Бианда и той ще се върне. — Анди се вторачи в Масино. — Трябва ни само Тони, който да седи тук със снайперистка пушка със заглушител.

— Искам онова копеле живо.

— Не е ли по-добре да е мъртъв, но парите да се върнат?

Масино помисли върху това.

— Може би.

— Повече от може би, мистър Джо. Тогава няма да има нужда да плащаме на Големия човек. Ще си оправим работата сами. Така ще спестим много пари.

Масино разтегна устни в дивашка усмивка.

— Е, работи ти мозъкът. — Той потупа Анди по ръката. — Поне ще мога да се погрижа за онова едро копеле. — За момент се замисли. Изражението му беше свирепо. — И за курвата.

Автобусът на „Грейхаунд“ ги остави на автогарата в Брънзуик. Джони отиде на информацията и попита момичето за евтин приличен хотел.