Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Тя притвори очи, като усещаше бавното движение на автобуса и се опитваше да мисли, но в мислите й не се появи нищо, освен огромната сума пари: сто осемдесет и шест хиляди долара.

Три години живот?

С всичките тези пари би могла да си поживее!

И така, нека допуснеше, че онези успееха да ги пипнат, както мислеше Джони. Или нека допуснеше, че те влязат и ги убият, както Джони беше убил онези две горили?

Какво пък толкова беше смъртта? Опита се да си я представи като изход.

Все пак три години със сто осемдесет и шест хиляди долара… Какъв живот би било това!

Седеше с притворени очи и си спомни своето минало. Колко вонящо, гадно беше то! Ужасната къща на родителите й, които бяха истински кошмар, отвратителните мъже в живота й и извън него, Ед и скуката!

Но в дълбините на съзнанието й се таеше страхът от мига, когато някой щеше да почука на вратата. Тя с усилие прогони страха и отвори очи. Някак си дори успя да се усмихне.

— Ти и аз, Джони, заедно. Не се отказвам.

Автобусът бръмчеше на север, те седяха мълчаливо, хванали се за ръце. Сега и двамата знаеха, че каквото и да се случи в бъдеще, можеха да си вярват.

Сами Черния се измъкна от леглото около седем и половина. Чувстваше се потиснат и сънлив и отиде в банята. След петнадесет минути излезе избръснат и окъпан и включи кафеварката.

Имаше много причини да се чувства потиснат, но главната, която не му беше позволила да заспи през половината нощ, беше, че Клой отново бе бременна. Мисълта как е могло да стане това, съсипваше Сами. Кълнеше се, че взема таблетки, а сега ревеше за спешен аборт… А той струваше пари! Предишната вечер бяха имали тягостна среща. Тя искаше триста долара!

— Не ти ща копелетата! — бе изпищяла. — Хайде! Дай ми парите!

Но той нямаше пари. Джони му беше взел всичките спестявания. Не й беше казал това, но призна, че няма триста долара.

Тя се беше вторачила в него с блестящите си черни очи.

— Добре, щом нямаш мангизи, ще ги потърся другаде. Джако ме иска и ще ми ги даде.

Сами я беше погледнал — чувствена, стройна, с тяло на богиня — и сърцето му се бе свило. Не можеше да я загуби! Познаваше Джако — едър черен мъжкар, който винаги се въртеше в периферията на живота й и чакаше.

— Дай ми малко време, душичке — се бе примолил. — Все някак ще намеря парите.

— Давам ти шест дни… Не повече!

Това беше единият проблем. Освен това и проклетият му брат отново имаше неприятности. Майката на Сами бе идвала при него. Ставало въпрос само за сто и петдесет долара. „Не можеш да оставиш брат си да влезе в затвора!“

Сами беше обещал да направи нещо… Но какво?

А и тази работа като шофьор на мистър Джо. Да се кара ролс-ройс изглеждаше прекрасно. Сивата униформа с черни ширити беше го направила горд и щастлив, но той скоро разбра, че работата не е цвете. Трябваше да бъде непрекъснато на разположение. След като закараше мистър Джо в офиса му, трябваше да се върне обратно и да разкарва мисис Джо по магазините. А каква кучка беше тя, Боже мой! Непрекъснато искаше да ходи в магазини, където паркирането беше невъзможно, и той трябваше да се върти и върти, без да може да се измъкне от потока коли. Ако пък й се наложеше да почака, как го псуваше само! А тя умееше да псува! Сами със съжаление си припомни дните, когато събираше парите с Джони. Тогава се страхуваше, но да се страхуваш беше къде по-добре от това безумно препускане. Вечер мистър и мисис Джо посещаваха нощни клубове и той трябваше да седи в колата до след два часа през нощта и да ги чака. Трябваше да поддържа колата в безупречно състояние, иначе мисис Джо щеше да го ругае. Каква ахмащина беше да приеме тази работа!

Той уморено намъкна униформата си. Трябваше да вземе мистър Джо в девет. Отнемаше му цели тридесет минути да отиде в града при този натоварен трафик. Докато посръбваше от кафето си, телефонът иззвъня. Той трепна. Можеше да е Клой, която отново щеше да му реве. Поколеба се, след това вдигна слушалката, сякаш беше бомба със закъснител.

— Сами?

Ледени тръпки преминаха по гърба му и той се разтрепери. Това вече беше твърде много! Джони!

— Аха… Аз съм — отвърна той пресипнало.

— Слушай, Сами, искам да отидеш до автогарата „Грейхаунд“ и да се огледаш наоколо. Искам да знам дали все още я наблюдават.

— Мистър Джони… Не мога! Имам достатъчно неприятности. Ти ми взе парите, Клой отново е загазила. Брат ми също е загазил. Дърпат ме отвсякъде! — Сами беше готов да се разплаче. — Моля те, остави ме на мира.