Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Тя се овладя, отиде до вратата и отвори. Когато видя Бърни и Клайв, ледени тръпки я побиха по гърба, но запази самообладание.

— Какво искате?

Бърни, вонящ на пот, с всяваща ужас кретенска усмивка, пристъпи напред и я блъсна.

— Хайде, кукличке. Искаме да си поприказваме с теб за Джони.

Но Фрида се изплаши от другия: дребния блед мъж със зли садистични очи, който вървеше след горилата.

— Отиде си — каза тя.

Те вече бяха във всекидневната, а тя беше отстъпила навътре.

— Разправи ни за него, кукличке. Той ни трябва — заповяда Бърни.

— Замина вчера.

— Това вече го чухме. — Бърни приближи към нея и смъкна пенюара й, като я остави по късата нощница. — Да, чухме това — удари я през лицето толкова силно, че тя се блъсна в стената и се просна на пода. Той се наведе и разкъса нощницата й. — Но не го вярваме, кукличке. Запей нещо друго.

Тя лежеше гола в краката му, впила поглед в него.

— Замина за Маями вчера рано сутринта — рече със спокоен глас: — Махайте се оттук, маймуни!

Бърни се изсмя.

— Давай, Клайв, поработи над нея. Като се умориш, ще се сменим.

Джони слушаше от шкафа. Тихо отвори вратата, пистолетът беше в ръката му, след това пристъпи в коридора. Беше само с долнището на пижамата си, бос и не вдигна никакъв шум, когато влезе във всекидневната.

Клайв беше сграбчил Фрида и я беше изправил на крака. Канеше се да я удари, когато Джони го застреля.

Изтрещяването на пистолета накара Фрида да извика. Тя скри лице в ръце и се свлече на колене.

Клайв, прострелян в тила, се килна напред и падна.

С ръмжене Бърни посегна за пистолета си и се извъртя към Джони, който го застреля в лицето. Грамадният мъж се сгромоляса върху Клайв, дясната му ръка сграбчи врата на Фрида, докато падаше. Тя се просна по лице, след това се извъртя и полуседна, като гледаше двамата мъртви мъже с разширени от ужас очи и уста, отворена в безмълвен вик.

Джони хвърли пистолета и отиде при нея, изправи я на крака и като почти я носеше, почти я влачеше, я заведе в стаята й и внимателно я сложи на леглото.

— Стой тук. Не мисли за нищо.

Изтича в стаята си и намъкна ризата и панталона. Пъхна крака в обувките и се върна във всекидневната.

Фрида лежеше неподвижно със затворени очи. Бореше се с мъчителни, сухи, задушаващи ридания. Струваше й се, че лежи така от много време. Не можеше да помръдне. Ужасът от гледката на двамата застреляни мъже я парализираше.

Слънцето се бе издигнало, блестеше през прозореца и заслепяваше очите й. Закри с ръка лице, стенейки.

Лежеше така, безчувствена, и единственото й желание беше всичко да е било само ужасен кошмар.

Ръката му нежно я докосна.

— Хайде да тръгваме, бебче — подкани я Джони. — Хайде. Време е да изчезваме.

Тя отвори очи и се загледа в него.

— Да вървим… Къде?

— Имаме колата им. Тя ни е късметът. Трябва да тръгваме!

Взе я на ръце от леглото, а тя се притисна към него.

— Какво стана… с онези хора?

— Забрави ги. Те са в езерото. Обличай се. Трябва да бързаме… Всяка минута е от значение.

Тя стоеше зашеметена, вторачена в него.

— Хайде, бебче! — тонът му стана по-остър. — Обличай се! Събирай си багажа! Побързай!

— Ти ги уби! Не мога да дойда с теб! Ти ги уби!

— Не можеш да не дойдеш с мен — отсече Джони. — Обличай се!

Тези думи подействаха. Тя потрепери, после с усилие отвори шкафа и измъкна мъжката риза и ластичния панталон. Гардеробът й беше трогателно беден: евтина памучна рокля, чифт протрити дънки, чифт износени обувки. Намъкна пликчетата си и ластичния панталон.

— Искаш ли да вземеш някоя от тези вехтории?

— Не.

— Хайде тогава. — Почака, докато облече ризата и прекара гребен през косата си, след това я изведе във всекидневната. — Трябва да напишеш писмо на Ед. Имаш ли хартия за писане?

Трепереща, тя седна на масата.

— В онова чекмедже.

Той намери комплект евтина хартия и плик. Откри и химикалка.

— Напиши следното: „Скъпи Ед, тук ми писна. Заминавам с Джони. Ние се обичаме, Фрида.“

Тя някак си успя да надраска бележката с трепереща ръка. Джони я пъхна в плика и го остави на масата.

— Да тръгваме!

Взе си куфара и като я хвана под ръка, я поведе бързо към линкълна.

Докато палеше мотора, погледна часовника на ръката си. Беше 6.40. Помисли си, че в най-добрия случай имат три часа на разположение, преди Луиджи да започне да се пита какво се е случило с двете горили. После ще започне да ги търси, да телефонира и организацията ще се задейства.